Хюстън (на английски: Houston) е град в щата Тексас, САЩ. Той е окръжен център на окръг Харис. Към 2017 г. има население от 2 312 717 души, което го прави четвъртият най-населен град в страната. Това е най-големият град в Юга на САЩ.[2] Разположен е югоизточната част на Тексас, близо до залива Галвестън и до Мексиканския залив.
Основан е на 26 август 1836 г. от братята Август Чапман Алън и Джон Кърби Алън, които закупуват земя от Елизабет Парът, която получава земята от съпруга си. Те плащат общо 5000 долара, от които само 1000 в брой.[3] Братята Алън пускат първата си реклама за Хюстан само четири дни по-късно в Telegraph and Texas Register, наименувайки града в чест на президента на Тексас Сам Хюстън.[4] Те успешно лобират конгреса на Република Тексас да направи Хюстън временна столица, съгласявайки се да снабдят новото правителство с капитална сграда.[5] Към началото на 1837 г. в града живеят около дузина души, но тази бройка нараства до 1500 души, когато конгресът на Тексас се събира в Хюстън за пръв път през май.[4] На 5 юни 1837 г. Хюстън е инкорпориран, а за първи кмет е назначен Джеймс Холман.[4] През същата година Хюстън става седалище на окръг Харис.[6]
През 1839 г. Република Тексас премества столицата си в Остин. Градът претърпява друга спънка, когато същата година епидемия от жълта треска убива един на всеки осем жители. Въпреки това, той се установява като търговски център, образувайки симбиоза с пристнището Галвестън, намиращо се на брега на Мексиканския залив. Фермерите без излаз на море носят продукцията си в Хюстън, който се възползва от река Бъфало Бею за достъп до Галвестън и Мексиканския залив. Търговците в Хюстън печелят от продажбата на суровини на фермерите и от транспорт за фермерската продукция до Галвестън.[4]
По-голямата част от робите в Тексас идват със собствениците си от по-старите робски щати. По-големите бройки обаче се набавят чрез търговията на роби у дома. И докато Ню Орлиънс е център на тази търговия на Юг, самите дилъри на роби са в Хюстън. Хиляди поробени негри живеят в околностите на града преди избухването гражданската война. Много от тях работят в захарните и памучните плантации, докато тези в границите на града имат домашни и занаятчийски работи. През 1840 г. общността основава камара на търговията, отчасти за да поощрява транспорта и навигацията през новосъздаденото пристанище на Бъфало Бею.[7]
Към 1860 г. Хюстън израства като търговски и железопътен възел за износ на памук.[6] Железопътни линии от вътрешността на Тексас се срещат при Хюстън, където се насочват към пристанищата на Галвестън и Бомонт. По време на гражданската война Хюстън служи като щаб-квартира на генерал Джон Магрудер, който използва града за точка на организиране в битката при Главистън.[8] След войната бизнесмените на Хюстън предприемат усилия по разширяване на излаза на града на реки, така че градът да може да поддържа по-голяма търговия между централните си части и съседен Галвестън. Към 1890 г. Хюстън е вече железопътният център на Тексас.
През 1900 г., след като Галвистсън е опустошен от ураган, се ускоряват усилията по превръщането на Хюстън в дълбоководно пристанище.[9] През следващата година е открито находище на петрол при Спиндълтоп близо до Бомонт, което дава начало на петролната промишленост в Тексас.[10] През 1902 г. президентът Теодор Рузвелт одобрява план за развитие в размер на 1 милиона долара, с който да се прокара корабен канал до Хюстън. Към 1910 г. населението на града вече е достигнало 78 800 души, което е почти двойно увеличение спрямо предходното десетилетие. Негрите съставляват голям част от населението на града, наброявайки 23 929 души, което е почти една трета от населението на града.[11]
Президентът Удроу Уилсън отваря дълбоководното пристанище на Хюстън през 1914 г., седем години след началото на строежа. Към 1930 г. Хюстън вече е най-населеният град в Тексас, а Харис е най-населеният окръг.[12] През 1940 г. преброяването на населението сочи, че населението на Хюстън е представено от 77,5% бели хора и 22,4% негри.[13]
Когато започва Втората световна война, товарният тонаж на пристанището намалява и транспортните услуги се преустановяват. Въпреки това, войната предоставя икономическа изгода за града. Петролните рафинерии и производствените цехове се построяват по дължина на плавателния канал, поради търсенето на петрол и гумени продукти от военната промишленост по време на войната.[14] Летище Елингтън, построено през Първата световна война, се съживява като напреднал обучителен център за бомбардировачи и навигатори.[15] Компанията Brown Shipbuilding е основана през 1942 г. за строителство на кораби за ВМС на САЩ по време на Втората световна война. Поради бума на работни места в сектора на отбраната, хиляди нови работници мигрират в града, както бели, така и негри, които се съревновават за по-доходоносни работи. Президентът Рузвелт установява политика на недескриминация за работещите във военната сфера и негрите получават някои възможности, особено при корабостроенето, макар не и без съпротивата на белите и нарастване на общественото напрежението, което понякога прераства и в насилие. Икономическите придобивки за негрите, които са заети във военната индустрия, продължават и в годините след войната.[16]
През 1945 г. е основан Тексаският медицински център. След войната икономиката на Хюстън се задвижва от пристанищата. През 1948 г. градът анексира няколко неинкорпорирани зони, с което повече от удвоява размера си, и започва да се разпростира из района.[4][17] През 1950 г. наличността на климатиците предоставя тласък на много компании да се преместят в Хюстън, където заплатите са по-ниски отколкото на север. Това води до икономически бум и ключова промяна на градската икономика към енергийния сектор.[18][19]
Повишеното производство на разширената корабостроителна промишленост по време на Втората световна война ускорява растежа на Хюстън.[20] За това допринася и основаването през 1961 г. на „Космически корабен център“ (преименуван през 1973 г. на „Космически център Линдън Б. Джонсън“) на НАСА. Това е стимул за развитието на космическата промишленост в града. Астродомът отваря през 1965 г. като първия в света закрит куполен спортен стадион.
В края на 1970-те години Хюстън претърпява бум на населението, когато хора от Ръждивия пояс започват масово да се местят в Тексас.[21] Новите жители идват заради многобройните възможности за работи в петролната промишленост, създадени в резултат на Арабското петролно ембарго. С увеличаването на професионалните работни места Хюстън става дестинация за много хора с висше образование, включително и негри, идващи от северните райони. През 1977 г. хюстънци избират първия си чернокож кмет, Лий П. Браун.[22]
През юни 2001 г. тропическата буря Алисън излива до 1000 mm дъжд над някои части от града, причинявайки най-лошото наводнение в историята на града. Бурята струва милиарди долари в щети и убива 20 души.[23] През декември същата година хюстънската енергийна компания Enron рухва в най-големия банкрут в САЩ по това време в резултат от разследвания за укриване на данъци. Компанията губи не по-малко от 70 милиарда долара.[24]
Към 2017 г. населението на Хюстън е оценено на 2 312 717 души. Етнически и културно, Хюстън е един от най-разнообразните метрополни региони в страна.[25] Мултикултурализмът му, задвижван от големи вълни имигранти, се дължи на относително ниската издръжка на живот, силен пазар на работните места, близост до Латинска Америка и роля на възел за заселване на бежанци.[26][27] Поне 145 езика се говорят от жителите на града.[28] Метрополната зона на Хюстън е една от най-младите в САЩ, като средната възраст там е 33,5 години към 2014 г.[29] Младостта на града се приписва на прилива от латиноамерикански и азиатски имигранти в Тексас.[30] Към 2017 г. е изчислено, че около 600 000 недокументирани имигранти живеят в района на Хюстън,[31] което представлява почти 9% от населението на метрополния район.[32]
Климатът на града е влажен субтропичен. Лятото е горещо, дълго и влажно, а зимата е мека. Преобладаващите ветрове са юг и югоизток през по-голямата част от годината и носят топлина и влага от Мексиканския залив.[35] През лятото температурите често надвишават 32 °C, а тази температура се достига средно 106 дни в годината. Измерими снеговалежи са възниквали общо 38 пъти между 1895 и 2018 г.
Хюстън е световноизвестен с енергийната си промишленост, особено за петрол и природен газ, както и с биомедицината и аеронавтиката си. Расте дялът на възобновяемите източници – вятърни и слънчеви.[37][38] Районът на Хюстън е главният пазар на САЩ за износ, задминавайки Ню Йорк през 2013 г., според данни на департамента по международна търговска администрация на САЩ. Петролните продукти, химикали и оборудването за добив на петрол и газ представляват грубо две трети от износа на метрополния регион. Главните дестинации за износ са Мексико, Канада и Бразилия.[39]
Хюстън е водещ център за строеж на нефтодобивно оборудване.[40] Голяма част от успеха му като нефтохимичен комплекс се дължи на натоварения му плавателен канал.[41] Пристанището на града се нарежда на първо място в САЩ по международна търговия и на десето място сред световните пристанища.[42][43] За разлика от повечето места, високите цени на петрола и природния газ са ползотворни за икономиката на Хюстън, тъй като голяма част от жителите му работят в енергийната промишленост.[44]
Само 27 държави по света (с изключение на САЩ) имат БВП, по-голям от БВП на региона на Хюстън (478 милиарда долара).[45]
Хюстън има 17 партньорски града:[46]