Кастилска корона (на испански: Corona de Castilla), известна и като Кралство Кастилия и Леон, е трайна политическа уния на различни територии, обединени под властта на кралете на Кастилия. Това политическо формирование съществува от 1230 до 1715 г. За начало на съюза се приема третото и окончателно обединение на Кралство Кастилия и Кралство Леон през 1230 г., когато кастилският крал Фернандо III е коронован за крал на двете кралства, и обединението на техните кортеси няколко десетилетия по-късно. През периода 13-15 в. Кастилската корона играе ключова роля в испанската Реконкиста и успява да отвоюва почти всички територии на Иберийския полусотров, които са били завладени от маврите. През този период главен съперник на Кастилската корона, оспорващ ролята ѝ на освободител на испанските земи, е Кралство Арагон. Съперничеството между двете корони е прекратено през 1469 г., когато се сключва династичен брак между кралица Изабела Кастилска и крал Фердинанд II Арагонски, поставил началото на Испанската монархия.
Съгласно условията на брачния договор Кастилската корона и Арагонската корона запазват своето самоуправление, своите институции и традиции. Обединени, двете кралства завършват окончателно Реконкистата на 2 януари 1492 г., когато войските на Кастилия и Арагон превземат Алхамбра, столицата на арабска Гранада.
Обединението на Кастилската и Арагонската корона е завършено през 1516 г., когато Карл V наследява техните земи и обединява целия Иберийски полуостров под своя власт с изключение на Португалия. Окончателно самостоятелността на Кастилската корона е ликвидирана през 1715 г. след Войната за испанското наследство.
Първоначално столицата на Кастилската корона е гр. Бургос, а по-късно към края на 13 и началото на 14 в. постоянното седалище на кралския двор се премества в Толедо. През 1561 г. Филип II Испански премества столицата в Мадрид.
На Иберийския полуостров
Отвъдморски територии
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.