Костадин Точев

Костадин Точев
български революционер
Костадин Точев като войник на Солунския фронт
Роден	1884 г. Белевехчево, Османска империя
Починал	1990 г. (106 г.) Дамяница, Народна република България

Костадин Атанасов Точев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1][2]

Биография

Костадин Точев е роден през октомври 1880^[2] в мелнишкото село Белевехчево, тогава в Османската империя. Неговият баща е хайдутин и доброволец в Сръбско-българската война от 1885 година в четата на Ильо войвода.^[1] Костадин Точев учи в Белевехчево и в Мелник, след което завършва с отличие четиригодишния курс на българското педагогическо училище в Сяр през 1900 година^[1] заедно с Никола Попов, с когото по-късно са учители в Игуменец.^[3]

Освен в Огражден преподава и в родното си Белевехвчево, Ощава, Мелник, Тополница, Калиманци и Дере Мислим.^[3] Делегат е на няколко педагогически конференции.^[4] В Дере Мислим отива лично по нареждане на Яне Сандански и отваря българско училище в къщата на чорбаджията Атанас Белята, а гръцкият учител е изгонен от селото. Наклеветен от мелнишките гърци пред властите като революционер, Точев е два пъти бит, затварян и разпитван от мелнишкия каймакамин Ибрахим бей. Разпитван е за връзките му със Сандански и в миналото с Гоце Делчев. Точев на разпитите заявява „Вие сте убивали, много българи, но колкото повече убивате, толкоз повече се раждат“. Успява да избяга от затвора заедно с Георги Кепезцов и се присъединява към четата на Сандански.^[3]

Сандански му възлага да събере 200 лири от по-богатите българи за закупуване на оръжие за четата. След това с чета от 30 българи от Мелнишко подпалва големия турски Орман чифлик.^[3] С организационни пари закупува бейски земи и ги раздава на българи ратаи. В 1907 година му е възложено убийството на Исмаил Чауш Пехливан от Поленица, Сюлейман Арап от Склаве, Гесим Чауш от Левуново и Исмел Хаджи (Дели Кюпек), тормозещи българското население. Освен тях Точев ликвидира и арнаутската чета на Ресим Чауш, която действа в района.^[4]

През 1912 година, след избухването на Балканската война е войвода на чета от 50 души, която действа в авангарда на Българската армия в Мелнишко и Сярско.^[5][4] По-късно е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[2][4]

Умира няколко години след навършването на 100 години в 1984 година.^[1]

Бележки

1. Точев, Богомил. Кратка история на моето родно село Лешница. София, „Илинда - Евтимов“, 2003. с. 50.
2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 169.
3. Точев, Богомил. Кратка история на моето родно село Лешница. София, „Илинда - Евтимов“, 2003. с. 51.
4. Точев, Богомил. Кратка история на моето родно село Лешница. София, „Илинда - Евтимов“, 2003. с. 52.
5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 471.