Учебното заведение е наследник на откритото през 1888 година мъжкото четвъртокласно училище в Сяр.[2] През учебната 1895 – 1896 година Българската екзархия го обявява за педагогическо. Така IV клас става временен педагогически курс с 21 ученици, а през следващата учебна 1896 – 1897 година вече има редовен I педагогически курс 32 ученици.[3]
1900 – 1901 г.
Писмо на директора на Сярското българско педагогическо училище Сребро Данов до екзарх Йосиф I Български, 6 номври 1900 годинаСвидетелство на Борис Гайгуров за завършване на Сярското българско педагогическо училище, 1900
В учебната 1900 – 1901 година в третокласното мъжко има 54 ученици, а в педагогическото училище има 65 курсисти – 7 от Сяр, 16 от Сярско, 16 от Неврокопско, 13 от Разлога, 16 от Мелнишко, 15 от Демирхисарско, 7 от Драмско, 6 от Зъхна и останалите от Костурско, Дебърско, Скопско, Одринско. Учителите са 13.[4] Повечето ученици живеят при много добри условия в пансиона – общо 95 деца, като от тях със стипендии от Екзархията са 48, а останалите заплащат различни такси от 2 до 10 лири.
Годишните изпити в педагогическото училище са проведени от 19 до 30 май 1901 година и са по български език, география, всемирна история, педагогика, математика, естествена история, черковна история, физика, френски език и турски език.[4] На тях се явяват 13 ученици, като успешно завършват 10. Бюджетът на училището е 2137,55 лири, от които 1047 за учителския състав и 90,55 за прислуга, наем, отопление и други. В отчета на училището се казва, че зданието, в което то се намира не е подходящо за целта, но че трудно ще се намери по-подходящо в града.[5]
Поради отличното развитие на училището Екзархията увеличава бюджета на училището и предвидения щат за учители, но поради оставки в 1901 – 1902 година остават десет учители.[6]
Училището разполага с библиотека с 413 книги и снабдени с препарирани животни и растения кабинети по зоология и ботиника. Общо учениците са 109 – 53 в класното и 56 в педагогическото училище, като само 4 отпадат от класовете.[7] Учениците са 8 от Сяр, 18 от Сярско, 16 от Демирхисарско, 18 от Неврокопско, 5 от Мелнишко, 10 от Разложко, 11 от Драмско, 7 от Зъхненско, 3 от Костурско, по 2 от Солунско, Малкотърновско и България и по 1 от Кукушко и Дойранско.[8] Училището тържествено отбелязва 11 май – деня на Светите братя Кирил и Методий, а учебната година завършва с годишен акт на 9 юни 1902 година, на който присъства солунският валия Хасан Фехми паша. Бюджетът на училището е 1110 лири – 1035 за заплати и 75 за прислужник, наем и канцеларски разноски.[9]
През учебната 1907 – 1908 година преподавател е завършилият Букурещката консерватория Стефан Чернев от Тутракан, който съставя ученически духов и струнен оркестър, в който „почти всички ученици от курсовете и с малки изключения от класовете свирят на цигулка, китара, мандолина и др.“. Участието на оркестъра в годишния акт на 15 юни 1908 г. прави голямо впечатление и на чуждестранните гости: английския вицеконсул Ерскин, началника на френска мисия полковник Боман и френските офицери, почетния австрийски вицеконсул, представителя на турските власти и другите длъжностни лица. През великденската ваканция на 1910 година оркестърът отива до Солун. Атанас Разбойников отбелязва: „Серският училищен оркестър беше прочут и единствен в Македония“.[11]
В своята дейност Сярското педагогическото училище не само подготвя бъдещи просветни кадри, но работи и за повишаване квалификацията на действащите. През лятото на 1909 година, от 6 юли до 6 август, тук функционира едномесечен летен курс за учители от основните училища. Тази инициатива продължава и през зимата. На 22 февруари същата година в училището се открива неделно училище с три курса – за неграмотни, за дърводелци и зидари, и за железари. Тук целта е да се ограмотят българските работници и занаятчии.[12]
През времето на своето съществуване, за период от 18 години, Сярското българско педагогическо училище дава 13 пълни випуска с над 200 души завършили пълния му курс и стотици други завършили само първи, втори и трети курс. Училището изпълнява напълно своята цел - да подготви местни педагогически кадри за българските основни училища в Македония и Одринско.[14]
Преподаватели в Сярско българско педагогическо училище
Учители и ученици в Четвъртокласното българско мъжко училище в Сяр през учебната 1890/1891 година.Празнуване на деня на „Св. св. Кирил и Методий“ в Сяр през 1898 година, заедно с директора Атанас Наумов, българския търговски агент Петър Иванов и помощника на мютесарифина Стоян ДжансъзовУчители в Сярското педагогическо училище. Прав в центъра Георги Баждаров, 28 април 1904 г.
↑ абГеорги Тренчев. Серското българско мъжко педагогическо училище и подготовката на учителите в Разложко // Миналото на Разлог в анализи и документи. Годишник на Исторически музей – гр. Разлог. Том трети. Благоевград, РИК „Ирин-Пирин“, 2023. с. 38 – 39.
↑Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 37.
↑Тренчев, Георги. Серското българско педагогическо училище 1895 – 1913 г. Македонски преглед, кн.1, 2020, т. 43, стр. 119.
↑Тренчев, Георги. Серското българско мъжко педагогическо училище 1895 – 1913 г. Списание „Македонски преглед“, кн.1, София, 2020, стр.121.
