През 1912 година е в четата на Христо Чернопеев и с нея участва в превземането на Банско и на родното си село на 10 октомври през Балканската война. Доброволец е в 70 пехотен полк и с него участва в сраженията до края на Междусъюзническата война.
След Първата световна война служи като граничар и учи право в Софийския университет. В 1920 година постъпва във въздухоплаването и от 1922 година е пилот. В 1923 година е произведен в чин капитан.
През януари 1925 година с Попатанасов се свързва водачът на ВМРО Александър Протогеров и го моли да се отдаде на революционна дейност. На 1 май 1925 година Попатанасов се уволнява от армията и става войвода на ВМРО. През юли 1925 година минава с чета във Вардарска Македония заедно с Александър Протогеров, Стоян Вардарски, Атанас Калчев и Васил Ихчиев.[2]
В 1928 година се отказва от революционна дейност и се установява в София. Министърът на външните работи Атанас Буров го назначава за канцлер на българската легация във Вашингтон (1928 – 1933). В САЩ остава 11 години. Завършва института Карнеги и социални науки. През 1939 година Попатанасов се завръща в България и става административен директор на Заводи Чилови в Костинброд. След анексията на по-голямата част от Вардарска Македония през април 1941 година Попатанасов формира летища в Скопие, Охрид и Битоля. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година е командир на Първи противовъздушен полк в София, след това минава в запаса.
↑Аврамов, Борис. Константин Попатанасов 1892 – 1973 // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България X (11 – 12). София, СМКПДБ – Централно ръководство, ноември – декември 1976. с. 59 – 60.
