Неговата роля е да се занимава с икономическата администрация (събиране на васелен данък към владетеля), отбраната и съдебната власт в кастеланията (поверената му територия).[1][2] Кастеланията (на полски: Kasztelania) е подразделение на дадено войводство до края на XV вeк, когато владенията са били административно разделени на провинции за по-големите кастелании и на повяти за по-малките кастелании. Кастеланът е бил управителят на една кастелания.
На кастелана са били подчинени: хорунжият (знаменосецът),[Бележка 1], войският, градският съдия и виликът (иконом), надзираващ работата на селяните.[3]
В йерархията кастеланът е най-нисшият по ранг управител сред имащите право на място в Сената и е подчинен на войводата,[1] с изключение на трима по-изтъкнати кастелани – кастеланите на градовете Тракай, Вилнюс и Краков, които имат по-висок ранг от войводите.
От началото на XIII век източници от коренните полски земи споменават длъжността кастелан и територията, която той управлява – кастелания. Организационният модел на кастеланията вероятно е заимстван от Чехия, а през XII век е пренесен от Полша в Померания.[3] Приема се обикновено обаче, че кастеланът е просто продължение на съществувалата по-рано длъжност „градски пан“ (градоначалник) под ново име.[4] По същото време в Свещената римска империя император Конрад III реформира администрацията и създава длъжността бургграф. Според някои източници, когато са създавали длъжността кастелан, пястите вероятно са се допряли до немския образец, чиято тя е съпоставима.
Основната задача на кастелана е да защитава замъка, града или крепостта (обикновено наричани кастел)[6], които са център накастеланията.[6]
Компетенциите на кастеланите са много широки; включват съдебната система, хазната, управлението на княжеските имоти, както и военните въпроси. Той е подкрепен при изпълнението на всички тези функции от:[Бележка 1]
Знаменосец (на латински: vexillifer) – отговорен за събирането на рицари за битка.
Вилик (на латински: vilicus, също иконом) – занимава се с икономически въпроси.
Войски (на латински: tribunus) – заместващ го по военните въпроси.
Градски съдия (на латински: iudex castri) – замества го в съдийството.
Част от приходите от трибути и съдебни такси се разпределят на кастеланите като възнаграждение, свързано с тяхната длъжност.[3] .
Свидетелство от Лукаш Горки, кастелан на Познан, за събирането на мита от търговци в Люблинската търговска камара. Документ от 18 март 1528 г.
Восъчен печат с герба на Лодзия, принадлежащ на Лукаш Горки, прикачен върху пергамент.
Запис на наемите от имения и градини за съвета на Познан. Съставен от братята кастелани, Станислав и Доброгост Остророги. Документ от 1448 г.
Значимост на длъжността
Длъжността на кастелана, първоначално висока, започва да намалява с напредването на фрагментацията – все по-малките княжества не се нуждаят от многобройни местни администрации. Освен това предоставянето на имунитет изключва огромни площи земя от администрацията на кастелана. В последния период от разпадането на областното делене на Кралство Полша между 1138 г. до коронацията на Болеслав III Кривоусти през 1320 г., кастеланът се превръща в почетна служба, без реална власт.[7] Въвеждането на длъжността староста по време на чешкото управление лишава кастелана от всякаква останала власт и разделението на кастеланиите е заменено с разделение на повяти. Този процес е улеснен от анексирането на териториите на Киевска Рус от Полша, където тази служба никога не е съществувала. Последните съдебни правомощия на кастелана са прехвърлени на земските съдилища през 1454 г.[8] В първите години на управлението си Владислав I Локетек се опитва да ликвидира кастеланиите изцяло, като не назначава нови кастелани (главно във Великополша). Този процес е спрян от Кажимеж III Велики.[9] С намаляването на значимостта на кастелана губят значимост и неговите помощни служители.
Йерархия
Сред сенаторските длъжности на Първата полска република най-високият пост сред светските сенатори е заемал кастеланът на Краков, дори по-висок от всички войводи. Сред войводите седят и кастеланите на Вилнюс и Тракай, който са им равни по ранг. Тия трима кастелана се наричат „Изтъкнати кастелани“ (на полски: Kasztelanowie Wyróżnieni). След войводите и тия трима изтъкнати кастелани в йерархията се поместват 31 „Велики кастелани“ (на полски: Kasztelanowie Więksi):[10]
Под тях следват т. нар. „малки“ или „дръжкови“ кастелани (на полски: Kasztelanowie Mniejsi или Kasztelanowie Drążkowi), защото седят в сенаторската зала в края и не на столове, а на тесни пейки до стената (дръжки). Едва през 1775 г. тази дискриминация е премахната. Те са били 42 на брой. По ред, в който са:[10]
В самия край на сенаторските поземлени служби има трима т. нар „конрарски кастелана“ (на полски: kasztelanów konarskich;кастелан-щалмайстери – управители на княжеската конюшня) – конарски кастелан Шерадзски, конарски кастелан Ленчицки и конарски кастелан Иновроцлавски.[10] До XIV век „конарски кастелан“ е синоним на длъжностно лице, наречено конюшни (управител на конюшня; в Първото българско царство се среща като „коместабуларий“ или „комис с конете“,[11][12][13] а в Третото български царство като „щалмайстер“ (на немски: управител на конюшня)[14]. Но години по-късно това име е забравено; то е запазено само в три земи (Куявия, Ленчишко, Шерадзко). Въпреки това дори в тези региони не се помнело, че наименованието „кастелан конарски“ се отнася именно за управители на кралските конюшни, а погрешно се считало, че то обозначава касталан на село, наречено Конари (от сорта на кастелан Варненски например). При създаването на Сената на Полско-литовската държава в него са включени всички малки сенатори, а сред кастеланите са включени и трима „кастелани конарски“. Както пише Збигнев Горалски:[15]
„
По този начин, поради така и не поправена грешка, в Сената на Републиката редом с най-висшите държавни чиновници и магнати седнали трима управители на конюшни с титли на практически несъществуващи териториални управи.
“
Традиционно децата на кастеланите имат право на титлите на баща си. За синовете титлата е била кастеланич,[16] а за дъщерите — кастеланка.[17]
Видове кастелани
Списък на видовете кастелиани с воеводствата, към които спадат[18]
↑Златарски, Васил Н. I. ОСВОБОЖДЕНИЕ И ОБЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТѢ ЗЕМИ // История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Т. III: Второ българско царство. България при Асѣневци (1187—1280). София, Наука и изкуство, 1972. с. 175-176.
↑Zbigniew Góralski, Urzędy i godności w dawnej Polsce, Warszawa 1983, s. 137-139.
↑kasztelanic // Słownik języka polskiego pod red. W. Doroszewskiego. Архивиран от оригинала на 2022-09-27. Посетен на 2024-02-20. (на полски)
↑kasztelanka // Słownik języka polskiego pod red. W. Doroszewskiego. Архивиран от оригинала на 2022-09-27. Посетен на 2024-02-20. (на полски)
↑Minakowski, Marek Jerzy. Senat I Rzeczypospolitej 1468-1795 // Wielka genealogia Minakowskiego (Wielcy.pl). Архивиран от оригинала на 2021-08-27. Посетен на 2024-02-20. (на полски)
