Карстови води

Карстови води се образуват в земите с млади варовици – сарматски, еоценски, горнокредни. В тях валежните води се просмукват и се проявяват под формата на големи карстови извори. В България има около 90 карстови извора. Близо 1/10 от площта на България е заета от карстови терени, а общият годишен обем на карстовите води се изчислява на 697 млн. m³ или 40% от всички води в страната.^[1]

Образуване на карстовите води

Попадащата вода посредством повърхностия отток в тези райони предизвиква процесите на химическо изветряне и породените от него морфолитогенни особености. Горепосочените скали се различават помежду си по степента на податливост на химично изветряне. В атмосферните води се съдържат в известно количество въглена, хумусна и други киселини, които при попадане върху карстовата повърхнина влизат във взаимодействие. В зависимост от химичното съдържание на водите се определя и степента им на агресивност към скалите и съответно степента им на въздействие. Попадналата атмосферна вода върху карстовите терени се стича по първично обусловените от разломността на скалите цепнатини и изветряйки ги химично, тя ги разширява и увеличава пропускателната им способност. Този първичен процес се проявява чрез образуването на кари или цели карови полета. Попадналите в подобен релеф атмосферните води се задържат почти изцяло в тези негативни микрорелефни форми, като само малка част се изпарява обратно в атмосферата. При задържането на водата в карите част от водната маса прониква по миниатюрни пукнатини навътре в скалите. При развитието на карстови морфолитогенни процеси местата на карите се заемат от по-големите форми валози. В тях водата се събира в единен басейн. Натрупването на почва във валозите води до повишаването на агресивността на попадналите води в него, като по този начин се ускорява процесът на проникване на водите в дълбочина на скалите. Валогът се превръща в понор и попадналата вода във водосбора му започва да понира. Когато отворът на понора се разшири достатъчно, почвата пропада и той е пряк колектор за падналите валежи, а не са и редки случаите, когато цели реки се губят в понорното отверствие.^[1]

Водите, които се движат в низходяща посока през вертикалните карстови канали, навлизат и изпълват в дълбочина всички пукнатини на карстовия масив. След това вследствие на налягането те се придвижват по хоризонтален път през всички пукнатини, имащи връзка с нивото на най-близката река. С протичането на тези процеси пукнатините се превръщат в система от широки канали, езера и водопади. Движението на води в карстовите масиви първо е с вертикално направление, като след това то приема хоризонтален характер. Важен принцип е, че зоните на вертикална и хоризонтална циркулация на карстовите води са в тясна зависимост от тектонските процеси и дълбочината на долинното всичане – при издигане на карстовия масив става всичане на речната долина, а тъй като тя по своята същност е хоризонтална циркулация и е свързана с ерозионния базис, то зоната на вертикална циркулация се удълбава, за да достигне своя ерозионен базис и профил на равновесие.^[1]

Карстови води в България

Големи карстови извори са се образували в зоната на Стара планина, Краището, Средна гора, Рило-Родопския масив и по-малко в Дунавската равнина.

• Девненски карстови извори – Девня
• Врелото – Крачимир
• Извора – Палилула
• Извор – Монтана
• Извор – Кобиляк
• Пещерата – Бял Извор
• Бистрен – Бистрец
• Лудото езеро – Враца
• Езерото – Паволче
• Извор – Лютаджик
• Житолюб – Лакатник
• Пещта – Искрен
• Злидолски – р. Нишава
• Извори – Опицвет
• Извори – Безден
• Глава Панега – Златна Панега
• Топля – Голяма Желязна
• Пещерата – Мусина
• Извора – Котел
• Топлика – Беренде
• Врелото – яз. Студена
• Халкабунар – Чирпан
• Текира – Чирпан
• Докузак – Малко Търново
• Язо – Разлог
• Топлици – Мусомища
• Бистрец – Петрово
• Клептуза – Велинград
• Три водици – Три водици
• 40-те извора – Мулдава
• Настански – Девин
• Беденски – Беден
• Мугленски – Мугла
• Хубча – Соколовци

Вижте също

• карстов извор
• подземни води

Източници

1. «Обща физическа география, С., 1977 г.» – Карстови води, стр. 163 – 164