Камѐлия То̀дорова, позната също на английски като Camellia Todorova и Camy Todorow (Кѐми То̀доров) през 80-те и началото на 90-те години на миналия век на Запад, е българска певица и киноактриса.
Камелия Кирилова Тодорова е родена на 21 януари1954 година в София, България. Родителите ѝ са Стойка Александрова Тодорова, певица в хоровата капела „Светослав Обретенов“, и Кирил Костов Тодоров, преводач и почитател на джаза. Дядо ѝ по бащина линия е Коста Тодоров.
Завършва Техникум по вътрешна архитектура и дървообработване (1972), следват първите ѝ изяви на сцена като актриса между 1972 и 1975 г. с експерименталната театрална трупа „4+4“ на режисьора Николай Георгиев. Там научава за певческите си способности, затова започва да взима уроци по пеене при Катя Спиридонова, а през 1975, след като затварят театър „4+4“ и не е приета във ВИТИЗ, започва да учи пеене в Естрадния отдел на Националната музикална академия при Ирина Чмихова. Завършва през 1976 г. Повлияна от пианистите Сашо Мирев и Марио Станчев, Камелия се насочва към джаза.
През 1978 г. дебютира на Втория преглед на българските джазови оркестри в зала „Универсиада“ с квинтета на Людмил Георгиев, а година по-късно печели Втора награда на конкурса за млади джаз певци в Люблин, Полша, както и специалната награда на името на Дюк Елингтън. Следват участия с награди на фестивали в Бомбай, Братислава и Варшава, рецитал на джаз фестивала в Малта и участие в шоупрограми на музикалния театър „Фридрихщатпалас“ в Берлин. На фестивала Jazz Yatra („Джаз ятра“) в Бомбай/Мумбай поради липса на съпровождаща група, тя склонява ритмичната секция на Стан Гец да ѝ акомпанира при едно изцяло импровизирано и успешно участие[3].
1980-те години: първи успехи в музиката и киното и заминаването от България
В началото на 80-те години Камелия Тодорова заедно с бигбенда на БНР с диригент Вили Казасян записва успешни поп песни, измежду които: „Не ме гледай така, момче“, „Прошепнати мечти“ и „Да е влюбен този свят“ (последните две често са погрешно смятани съответно за „Летят последните таксита“ и „Чакам те сутрин рано“ заради встъпителните си стихове), които остават запазена марка в репертоара на певицата. През 1980 г. излиза първата ѝ дългосвиреща плоча – „Софийски диксиленд и Камелия Тодорова“. Не след дълго предстои поредица от отличия. Към наградите си за джазови изпълнения прибавя призове от конкурси за популярна музика – Голямата награда на „Златният Орфей“ (1980 г.) за песните „Стая на релси“ (музика: Александър Бръзицов, текст: Михаил Белчев) и Maybe This Time („Може би този път“) от филма „Кабаре“), както и Голямата награда на Международния шлагерен фестивал в Дрезден (1982 г.), на който се представя с песента Auf diesen Tag hab' ich gewartet („Очаквах този ден“), позната в българския си вариант като „Откритие“, по музика на Александър Бръзицов и текст на Матей Стоянов.[4][5]
На 4 и 5 юни 1982 г. е сред чуждестранните гости, взели участие в 21-вото издание на фестивала „Словенска попевка“ (в тогавашна Югославия). Печели III награда на международното жури за изпълнение на песен от словенски автор наравно с италианката Росела Каприоли.[6]
През 1983 г. на музикален фестивал в Солун Камелия се среща с бъдещия си съпруг Майкъл Кунстман, решава да се омъжи за него и така от остров Корфу двамата заминават за Италия, като Камелия се представя под името Лилия Марани и боядисва косата си руса, за да не бъде разпозната[7]. На 25 юли1984 г. се раждат разнояйчните близначки на двойката: Рахел-Лилия и Мириам-Ребека. Камелия подписва договор с музикалната компания Върджин Рекърдс (Великобритания) под артистичното име Camy Todorow (Кеми Тодоров) и през септември на 1985 г. издава първата си сингълова плоча, Bursting at the Seams, записана съвместно с барабаниста на „Куийн“, Роджър Тейлър, в студиото Mountain Studios на групата в Монтрьо, Швейцария. Едноименната 12-инчова плоча включва ремикс на песента, инструментала към нея, както и още една песен – Don't Stop It, I Like It[8][9]. Сингълът е промотиран в Германия, където на 17 април1986 г. Камелия участва в музикалното шоу Show & Co. mit Carlo и представя песента[10]. През 1987 г. излиза следващият ѝ сингъл, Chain of Fools, който, подобно на Bursting at the Seams, е издаден на сингълова и на дългосвиреща плоча. От задната страна и на двете плочи е записана песента The Day of the Storm (On the Edge of Paradise), чийто текст е на Камелия.
1990-те години: завръщането в България и продължаване на музикалната кариера
След завръщането си в България през 90-те години, Камелия издава няколко студийни албума и участва в разнородни поп и джаз проекти. През 1991 г. е издаден албумът 2 Souls in 1 („Две души в една“) от „Балкантон“, в който са включени синглите ѝ Bursting at the Seams и Chain of Fools и други песни, записани при пребиваването ѝ в Германия. Към повечето от песните са заснети видеоклипове.
През 1994 излиза албумът „Настроение“ с всичките ѝ песни, записани преди заминаването ѝ в чужбина през 80-те години. Заснет е клип към песента „Прошепнати мечти“.
През 1996 излиза „Привличане“, записан съвместно с ФСБ и издаден от музикалната компания „Маркос мюзик“. От него са екранизирани песните „Но дали…“, „Синьо“, „На колене“ и „Самота“.
През 1998 и 1999 г. заедно с Васил Петров и Стефка Оникян участва в юбилейни концерти по повод 100-годишнината от рождението на Джордж Гершуин и Дюк Елингтън, организирани от Людмил Георгиев. През 1998 г. е поканена на първото издание на Международния джаз фестивал в Банско и оттогава редовно присъства в програмата с различни музикални формации. Същата година е пуснат макси сингълът „Докосване“ с версия на английски език. Следващата година е ред на сингъла „Безкрайно“ и на теленовелата „Докосване“ с участието на Камелия и Николай Сотиров в главните роли.
2000 – 2009
Новото хилядолетие за Камелия започва с издаването през 2000 г. на албума Pearls („Перли“), включващ джаз песни. През 2003 г. излиза следващият ѝ студиен албум – Pleasure („Удоволствие“) и тя отбелязва своята 25-годишнина на сцената с голям концерт в Националния дворец на културата.
От 2006 г. преподава пеене и вокална техника в Нов български университет в София.[11] На 23 февруари същата година излиза последният ѝ студиен албум – Feels Like…[12], който се продава със специален брой на списанието „Жената днес“. Към песента I've Got the Music in Me е заснет видеоклип.
През 2008 г. излиза сингълът As One/В едно, написан от дъщеря ѝ Рейчъл, като за българската версия на песента е заснет видеоклип. Същата година певицата е една от дванайсетте звезди в музикалното шоу за дуети с начинаещи изпълнители „Пей с мен“.
На 21 януари 2015 г. издава сингъла „Отначало“ със заснет към него видеоклип по повод рождения си ден. На 14 и 21 юни същата година в предаването „Ателие“ по БНТ 2 и БНТ Свят в два епизода, наречени „Отначало“, тя разказва за творчеството и живота си[17][18]. На 18 септември изнася концерта „Нощи в бял сатен“ на открито пред двореца „Врана“.
На 18 май 2016 г. изнася концерта „Нощи в бял сатен“ в зала 1 на НДК с участието на Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, посветен на споминалия се на 29 март същата година Александър Бръзицов, с когото записва първите песни от репертоара си през 80-те години преди заминаването си в чужбина. На концерта представя за първи път новата си песен „Красив спомен“, написана от дъщеря ѝ Рахел. Концертът е излъчен по БНТ 1 на 27 октомври същата година.
На 13 януари 2017 г. програмният директор на радио „Джаз ФМ“ Светослав Николов организира програмата „Джаз истории“, посветена на българския джаз и в която Камелия е първият гост. В интервю от четири части певицата разказва за живота и кариерата си в подробности[5][3][19][20]. Месец по-късно Камелия и Живко Петров тръгват заедно на турне, наречено „Концертът“, в София, Пловдив, Варна, Шумен, Велико Търново и Габрово. Лятото двамата гостуват на джаз фестивала „Нишвил“ в Ниш, Сърбия[21], на 20-ото издание на джаз фестивала в Банско[22][23], както и на „Аполония“ в Созопол заедно с Орлин Павлов[24]. На 28 и 29 декември изнася два празнични концерта в зала „България“ заедно със Софийската филхармония с диригент Славил Димитров и със специални гости Орлин Горанов и Васил Петров[25][26].
През 2018 г. е предвидено да излязат две нови песни с възможни видеоклипове към тях: представената на концерта в зала 1 на НДК през 2016 г. „Красив спомен“ и „Нежно и бавно“[27].
Личен живот
Камелия Тодорова се омъжва за Майкъл Кунстман през 1983 година и двамата се установяват в Западна Германия. От брака им се раждат две дъщери – Мириам-Ребека и Рахел-Лилия, родени на 25 юли1984 година в Мюнхен[28]. След завръщането си в България в началото на 90-те години Камелия включва дъщерите си в свои участия и концерти като беквокалистки, но впоследствие те сами отказват да продължат. Мириам решава да се занимава с музикален мениджмънт, а Рахел завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност поп и джаз пеене, като от 2006 година работи съвместно с диджея Страхил Велчев, познат под сценичния си псевдоним KiNK, а едва през 2012 г. издава първия си сингъл, Follow the Step, под сценичното име Рейчъл Роу (Роу е съкращение от фамилията Todorow, с която близначките са родени)[29]. Рахел се занимава също с писане на песни и текстове – писала е както за майка си, така и за Мария Илиева, Рут Колева, Любо Киров и Сантра. Тя издава общо пет песни: Follow the Step, L Square, Тук и сега, Горещо/студено и Sparks, към които са заснети видеоклипове.
