Милчо Левиев

Милчо Левиев
български джаз пианист и композитор
Роден	Милчо Исаков Левиев 19 декември 1937 г. Пловдив, Царство България
Починал	12 октомври 2019 г. (81 г.) Солун, Гърция
Етнос	евреи[1]
Учил в	Национална музикална академия
Музикална кариера
Стил	джаз
Инструменти	пиано
Свързани изпълнители	„Джаз Фокус'65“ Дон Елис Вики Алмазиду Теодосий Спасов
Семейство
Братя/сестри	Йоан Левиев
Съпруга	Росица Николова
Деца	Яна Левиева
Уебсайт	Страница в IMDb

Милчо Исаков Левиев е български джаз музикант, композитор, аранжор и пианист, работил през голяма част от живота си в Съединените щати. Брат е на художника Йоан Левиев.

Биография

Милчо Левиев е роден на 19 декември 1937 г. в Пловдив в еврейско семейство. Първа негова учителка е Пенка Кръстева-Петрова^[2]. Завършва Държавната консерватория през 1960 г. Негови професори са Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. Кариерата си започва в Пловдивския драматичен театър. Назначен е за диригент на Биг бенда на Българското национално радио от 1962 до 1966. От 1963 до 1968 г. работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония.

По идея на Радой Ралин създава групата „Джаз Фокус'65“, с която гастролира в страната и чужбина до 1970 г. при голям успех. Едно от най-известните му произведения за този период е аранжиментът за флейта и Биг Бенд на песента на Пол Маккартни „Вчера“ (Yesterday). Пише и филмова музика.

През 1970 г. по покана на Дон Елис напуска България и заминава за Лос Анжелис. Остава с него до 1977 г. В началото на 1980 г. се завръща за кратко в страната и изнася поредица от концерти. Бил е на многобройни турнета из Европа и САЩ. Преподава в Южнокалифорнийския университет (University of Southern California) и майсторски клас в Нов български университет.

Умира на 12 октомври 2019 г. в Солун. Тленните му останки са кремирани. Прахът му е разпръснат над Пловдив, Лос Анджелис и Солун.

Творчество

Автор е на симфонии и камерна музика.

Награди и отличия

• През 1997 г. е удостоен с орден „Стара планина“ „за извънредно големите му заслуги към Република България в областта на музикалното изкуство и по случай 60 години от рождението му“^[3]
• През 1999 г. е удостоен с титлата Почетен доктор на Нов български университет „за заслуги към съвременните интерпретации в джаза и за принос към департамент „Музикално-сценични изкуства“ на НБУ“.^[4]
• През 2007 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, „за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството и по повод 70 години от рождението му“.^[5]

Композиции

Симфоничен оркестър

• Вариации върху тема от Корели за пиано и симфоничен оркестър (1955);
• Концерт за джаз-комбо и оркестър (1965);
• A Little Old Time Music (1959);
• „Музика“ за биг бенд и симфоничен оркестър (1966);
• „Балкански каубой“, сюита за симфо-поп оркестър (1969);
• „Пробният камък на Исак“ за пиано и симфоничен оркестър (1975);
• „Симфо-джаз скици“ за джаз-комбо и симфоничен оркестър (1982);
• „Соната“, оркестрова версия на Соната за цигулка и пиано;
• Рапсодия „Орфей“ за пиано и симфоничен оркестър (1988);
• „Зелената къща“, джаз кантата (1988).

Камерна музика

• Соната за цигулка и пиано (1957);
• 11 инвенции за инструменти или гласове (1978).

Клавирна музика

• „Токатина“ (1959);
• „Блус в 9“ (1963),
• „Делнично утро“ (1965);
• „Отклонение“ (1967),
• „Един детски ден“, сюита (авт. вариант за духов квинтет и стр. квартет (1976);
• Вариации за две пиана по тема на Корели (1956/1982);
• „Етюд на басов ключ“ (1984);
• „Братя“ (1994).

Музика към филми

• „Горещо пладне“, реж. Зако Хеския (1965);
• „Мъже“, реж. Васил Мирчев (1966);
• „Отклонение“, реж. Гриша Островски, Тодор Стоянов (1967) (Златен медал и награда на ФИПРЕСИ, Москва, 1967);
• „Опасен полет“, реж. Димитър Петров (1968);
• „Малки тайни“, реж. Волфганг Щауте (1968);
• „Иконостасът“, реж. Христо Христов, Тодор Динов (1969);
• „Един снимачен ден“, реж. Борислав Шаралиев (тв, 1968);
• „Осмият“, реж. Зако Хеския (1969);
• „Понеделник сутрин“, реж. Ирина Акташева, Христо Писков (1966/1968);
• „Chickpeas“, реж. Nigol Bezjian (USA) (1992);
• „Писмо до Америка“, реж. Иглика Трифонова (2001);
• „Electric Heart: Don Ellis“, реж. John Vizzusi (USA) (2007).

Участия

• „Пловдивски джаз вечери“, Пловдив – 2014 г.^[6]

Библиография

• Живот в 33/16. Превод от английски Людмила Колечкова, Николай Захариев. София: Анго Боянов, 2004, 224 с

Източници

1. www.dnevnik.bg
2. Живот в 33/16. Превод от английски Людмила Колечкова, Николай Захариев. София: Анго Боянов, 2004.
3. Указ № 508 Обн. ДВ. бр. 123 от 22 декември 1997 г.
4. Профил на Милчо Левиев като почетен доктор на НБУ, сайт на Нов български университет, 10 май 1999 г.
5. Носители на орден Св. св. Кирил и Методий – Указ № 420 Обн. ДВ. бр.1 от 4 януари 2008 г.
6. „Пловдивски джаз вечери“ – концерт на Милчо Левиев – 9 октомври, Дом на културата „Борис Христов“, Пловдив

Външни препратки

• ((en)) Милчо Левиев – официален сайт, включващ биография, дискография, видео и допълнителна инаформация
• Милчо Левиев – албуми и дискография
• Милчо Левиев – биография
• От и за Милчо Левиев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• ((en)) Милчо Левиев в Internet Movie Database
• ((en)) Velina Nacheva, „Milcho the jazz maestro“, в. The Sofia Echo, Oct 31, 2002
• Емил Георгиев, „На гости на Милчо Левиев в Солун“ (интервю), в. „Преса“, 23 ноември 2012
• Владимир Гаджев, „Защо джазът обича Бах? (Милчо Левиев на 80 години)“, в. „Култура“, бр. 43 (2923), 15 декември 2017
• Владимир Гаджев, „Милчо Левиев – безусловно различният“, в. „24 часа“, 13 октомври 2019