| Калиник Καλλίνικος |
|
| Роден |
неизв.
|
|---|
| Починал |
|
|---|
Калиник (на гръцки: Καλλίνικος) е православен духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1][2]
Биография
Роден е в Цариград, вероятно в караманлийско семейство от Кападокия. Служи като патриаршески викарий. През юли 1794 година е избран и по-късно ръкоположен за дебърски митрополит.[1]
През ноември 1802 година е избран за босненски митрополит.[1] Като босненски митрополит се споменава за първи път като подписал синодалния акт от месец 1808 година за независимостта на Мецовската екзархия. Неговият подпис се намира и върху акта на патриарх Кирил VI Константинополски от 1815 година за присъединяването на на Нишавската архиепископия към Нишката митрополия, под ръководството на нишкия митрополит Мелетий.[2]
По негово време избухва Първото сръбско въстание, което има голям отзвук сред сърбите в Босна. От ферман, изпратен до кадията на Сараево на 5 февруари 1808 година става ясно, че митрополит Калиник е в Цариград по някаква работа и че по искане на патриарха и Светия синод за негов приемник е назначен митрополит Евгений Зворнишки.[3]
При управлението на митрополит Калиник в Босна се появява Венедикт Кралевич, който събира милостиня за монасите от Синайския манастир. Кралевич успява да подкупи секретаря на митрополит Калиник, който фалшифицира писмото на патриарха, издадено за посвещение в епископско достойнство на протосингел Антим. Името на Антим е заличено и вписано името на Венедикт Кралевич. След това митрополит Калиник с митрополитите на Призрен и Херцеговина през 1806 година ръкоположиха Кралевич, давайки му титлата кратовски епископ. Митрополит Калиник отстъпва на Кралевич срещу 4500 гроша управлението на Босненската митрополия и се оттегля в Цариград.[3]
Умира в 1816 година.[1]
Бележки
