До 1595 г. Йохан VIII учи в Херборн, след това в Касел (Collegium Mauritianum) и в Женева. След следването си през 1603 г. той прави „голям тур“ (Grand Tour) през Франция и Италия. В Неапол е затворен, понеже го мислят за брат на Мориц Орански. Едва чрез намесата на императора и папа Климент VIII е освободен. На връщане от Неапол той се среща с папа Климент VIII.
Военна служба. Борба за наследството
Йохан VIII фон Насау-Зиген
Йохан VIII участва първо в императорската войска в Унгария през турските войни. През 1612 г. той е във Франкфурт при императорската коронизация и чрез император Матиас става императорски камерхер. През декември същата година в Рим той официално казва, че е католик и съобщава това от Хага на баща си.[4] Баща му го лишава от наследство и чрез завещание определя Хайнрих фон Насау-Зиген за свой наследник.
През 1614 г. Йохан отива на нидерландска военна служба наХерцогство Савоя, съюзник на Нидерландия. Чрез херцог Карл Емануил I Савойски е приет в ордена на Анунциатите и е номиниран за маркиз на Монте-Кабало. От 1615 до 1617 г. той е на служба при френския крал.
След смъртта на брат му Йохан Ернст през 1617 г. той има претенции за наследството на баща му. Император Матиас го подкрепя като обявява бащиното му завещание за невалидно. След смъртта на Йохан VII през 1623 г. Йохан VIII окупира графството Насау-Зиген. Той се старае да поеме цялата собственост на отонския Дом Насау. Преминаването на граф Йохан Лудвиг фон Насау-Хадамар към католическата вяра през 1629 г. пречи на успеха на Йохан VIII.
Той отива на служба на испанската династия Хабсбург, противник на нидерландците в Осемдесетгодишната война. През 1623 г. Йохан е член на императорския таен военен съвет.
През 1628 г. Йохан VIII пътува като дипломат на императора. Той има задачата да осъществи претенциите на Хабсбургите за Херцогство Мантуа. Следвщата година избухва обаче Мантуанската наследствена война. На 1 юли 1629 г. Йохан става императорски фелдмаршал, 1630 г. рицар на Златното руно. През юни 1630 г. той попада в плен на нидерландците, от който е освободен през края на годината, след плащане на голяма сума. От 1631 г. Йохан VIII е генерал на испанската кавалерия.
Докато Йохан VIII се бие в Нидерландия и Франция, шведскита войска окупират през 1632 г. неговото графство Насау-Зиеен. Неговият полубрат Йохан Мориц (Бразилианеца) премахва рекатолизирането и изгонва йезуитите.
Йохан VIII умира вероятно от дизентерия на 17 юли 1638 г. в неговия дворец при Ронсе (Renaix).
Фамилия
Йохан VIII се жени на 13 август 1618 г. в Брюксел за Ернестина Йоланда принцеса дьо Лин (* 2 ноември 1594; † 4 юни 1668, Ронсе) от Испанска Нидерландия, дъщеря на княз Ламорал дьо Лин (1563 – 1624) и принцеса Анне Мария дьо Мелун-Епиной († 1634). Те имат децата:[5]
Rolf Glawischnig: Johann VIII. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 501 f.
Ernst Joachim: Johann VIII. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 266 – 268.
Holger Th. Gräf. Graf Johann VIII. von Nassau-Siegen (1583 – 1638). Nassauische Annalen. Т. Bd. 119. 2008. с. 131 – 145.
Otto Renkhoff. Nassauische Biographie. Kurzbiographien aus 13 Jahrhunderten. 2., vollständig überarbeitete und erweiterte. Т. Bd. 39. Wiesbaden, Historische Kommission für Nassau, 1992. ISBN 3-922244-90-4. с. 558 f.
Gerhard Specht: Johann VIII. von Nassau-Siegen und die katholische Restauration in der Grafschaft Siegen (= Studien und Quellen zur westfälischen Geschichte. Bd. 4, ZDB-ID 503931 – 9). Verein für die Geschichte und Altertumskunde Westfalens, Abteilung Paderborn, Bonifatius-Druckerei, Paderborn 1964.
_graaf_van_Nassau-Siegen.jpg)
