PROFILBARU.COM

Йохан Франц Дезидератус
Johann Franz Desideratus zu Nassau-Siegen
	Йохан Франц Дезидератус Johann Franz Desideratus zu Nassau-Siegen
граф на Насау, Катценелнбоген, Вианден и Диц
	Йохан Франц Дезидератус фон Насау-Зиген
Роден	28 юли 1627 г. Франция
Починал	17 декември 1699 г. (72 г.) Рурмонд, Нидерландия
Религия	католицизъм
Герб
Семейство
Род	Дом Насау
Баща	Йохан VIII (Насау-Зиген)
Деца	Вилхелм Хиацинт; Имануел Игнац фон Насау-Зиген; Мария Леополдина фон Насау-Зиген
	Йохан Франц Дезидератус в Общомедия

Йохан Франц Дезидератус фон Насау-Зиген (на немски: Johann Franz Desideratus Fürst zu Nassau-Siegen; * 28 юли 1627, Нозеруа, Франш-Конте, Франция; † 17 декември 1699, Рурмонд, Лимбург, Нидерландия) е от 1638 до 1699 г. граф на Насау (от 1652 г. княз на Насау-Зиген), граф на Насау-Катценелнбоген, Вианден и Диц, барон на Байлщайн и Ронсе, генерал, щатхалтер на Лимбург и на Горен Гелдерн.

Биография

Той е единственият син на граф Йохан VIII фон Насау-Зиген (1583 – 1638)^[1] и съпругата му Ернестина Йоланда принцеса дьо Лин (* 2 ноември 1594; † 4 юни 1668, Ронсе) от Испанска Нидерландия, дъщеря на княз Ламорал дьо Лин (1563 – 1624) и принцеса Анне Мария дьо Мелун-Епиной († 1634).

На 27 юли 1638 г. Йохан Франц Дезидератус става барон дьо Ренаиь. На 21 ноември 1652 г. императорът издига Йохан Мориц и Йохан Франц Дезидератус на имперски князе. Той става княз на Насау-Зиген в дворец Зиген и Нетфен. От 1661 г. е рицар на ордена на Златното руно.

От 1665 до 1684 г. той е испански щатхалтер на Лимбург и от 1680 до 1699 г. на Горен Гелдерн. В периода 1691 -1699 г. е владетел на Насау-Зиген и последва Вилхелм Мориц фон Насау-Зиген. Народът не го обича понеже преследва калвинистите и има увеличаващи се задължения.

Фамилия

Йохан Франц Дезидератус се жени три пъти.

Първи брак: на 13 декември 1651 г. във Виена с Йохана Клаудия фон Кьонигсег-Аулендорф (* 23 декември 1632, Инсбрук; † 23 ноември 1663, Ронсе), от 1648 до 1651 придворната дама на императрица Елеонора Гонзага, съпругата на император Фердинанд II. Тя е дъщеря на граф Йохан Георг фон Кьонигсег-Аулендорф (1604 – 1666) и графиня Елеонора фон Хоенемс (1612 – 1675). Двамата имат децата:

Мария Леополдина Елеонора Габриела (1652 – 1675), ∞ 27 март 1670 за княз Мориц Хайнрих фон Насау-Хадамар (1626 – 1679)
Ернестина Клаудия Маргарета Фелицитас (1653 – 1654)
Клара Юлиана Маргарета Фелицитас (1653 – 1727)
Луиза (1654 – 1664)
Албертина Анна Габриела (* 1655; † 9 октомври 1727), монахиня
син (1655)
Ернестина Елеонора Антония (1656 – 1675)
Клара Гилона (1656 – 1727), монахиня
Албертина Анна (* 1658; † 26 август 1718), монахиня
Марияа Доната Габриела (1660 – 1660)
Луиза Каролина Анна (1661 – 1664)
дъщеря (1662)
син (1663).

Втори брак: на 31 май 1665 г. в Родемак с маркграфиня Мария Елеонора София фон Баден-Родемахерн (23 август 1641 – 18 април 1668), дъщеря на Херман Фортунат фон Баден-Родемахерн, с която има три сина и една дъщеря:

Франц Фортунатос фон Нассау (* 7 април 1666; † 12 юли 1672)
Вилхелм Хиацинт принц на Насау-Зиген (* 3 април 1667 в Брюксел; † 18 февруари 1743 в Хадамар), по-късният принц Орански и княз на Насау-Зиген (1699 – 1707), близнак на Херман
Херман фон Нассау (* 3 април 1667; † 12 юли 1672), близнак на Вилхелм Хиацинт
Мария Елеонора Ернестина (* април 1668; † 28 септември 1669, Люксембург)

Трети брак: на 19 април 1668 (също: 9 февруари 1669) в Брюксел с баронеса Изабела Клер Евгени ду Пугет де ла Сере (* 1651; † 19 октомври 1714), с която има децата:

Алексис Антон Христиан Фердинанд (1673 – 1743), архиепископ на Трапецополис, Кария
Йозеф (1674)
Шарлота София Йохана (1675 – 1676)
Йозеф Мориц Карл (1676 – 1677)
Мария Филипина (1677 – 1678)
Франц Хуго Фердинанд Гереон (1678 – 1727), ∞ 3 юни 1731 за графиня Леополдина фон Хоенлое-Бартенщайн (1703 – 1776)
Анна Луиза Франциска (1681 – 1728), ∞ 20 юни 1713 за Шарл Даман, visconte d'Oomberghe († 1721)
Клара Бернхардина Франциска (1682 – 1724), ∞ 1706 за Франциско де Соуза Пачеко († 1709)
Емануил Игнац (1688 – 1735), ∞ 14 май 1711 (развод 1718) за Шарлота дьо Мели-Несле (1688 – 1769)
Йохана Баптиста Жозефина (1690 – 1745), монахиня

Литература

Uwe Schögl (Red.): Oranien. 500 Jahre Bildnisse einer Dynastie aus der Porträtsammlung der Österreichischen Nationalbibliothek, Wien und der Niederländischen Königlichen Sammlung Den Haag. (Ausstellung vom 1. Februar bis 19. März 2002, Camineum der Österreichischen Nationalbibliothek, Wien). Österreichische Nationalbibliothek u. a., Wien 2002, ISBN 3-01-000028-6, S. 132 – 134.