Италианското психоаналитично общество (на италиански: Società Psicoanalitica Italiana) е най-старото италианско общество за психоанализа.
Основано е в Терамо през 1925 г. от италианския психиатър Марко Бианкини - асистент в Неаполитанския университет и директор на психиатричната болница на Терамо. През 1932 г. той премества седалището на обществото в Рим, а по-късно същата година с помощта на Едуардо Вайс основават вестника на общество Rivista di Psicoanalisi[1].
През 1936 г. ИПО става част от Международната психоаналитична асоциация (МПА)
След идването на фашизма на власт в Италия обществото е принудено да се разпусне през 1938 г., но отново се възстановява през 1946 г. Обществото започва да се развива интензивно през 50-те години благодарение на такива водещи фигури като Чезаре Мусати, Никола Пероти, Емилио Сервадио и Алесандра Томази ди Палма.
В ИПО членуват над 600 членове, което го прави второто по големина общество в Европа[2].