Статията дава статистически данни за основните икономически показатели на Царство България в периода 1908 – 1944 г.
Делът на първичния сектор в БВП на България в периода 1870 – 1945 г. варира между 55% и 65%. В него са заети до 80% от активното население на държавата. Наченки на модернизация и трансформация на сектора се появяват след втората половина на 30-те години на XX век.[1]
В периодите 1887 – 1888, 1893 – 1896 и 1901 – 1902, за определяне на произведените количества са използвани данни от износа. При изчисленията е приспаднато отделеното семе за посев, както и 35 – 45% от произведените количества за култури, ползвани за храна на животни (ръж, ечемик, овес, лимец, просо и царевица).[1] Възможната грешка е в диапазона ±10%.[3]
Няма данни за периодите 1887 – 1888, 1893 – 1896 и 1901 – 1902. В периода 1889 – 1892 има информация за 1/3 от производството. Информацията за производството на тютюн в края на XIX век е с произход сп. „Български тютюн“; за него няма данни от Главната дирекция по статистиката въпреки фактическия стриктен контрол на държавата върху тютюнопроизводството в ония години.[1] Възможната грешка е в диапазона ±10%.[3]
Няма данни за периода преди 1897 г. Данните за периода 1870 – 1896 са екстраполирани от средното съотношение между добивите на грозде и добивите на зърнени култури в периода 1897 – 1910 (7,68%). Това води до известно подценяване на добивите за този период, поради масовото поразяване на българските лозя от филоксера през 90-те години на XIX век.[1] Възможната грешка е в диапазона ±15%.[3]
Брутният вътрешен продукт на глава от населението на Царство България в периода 1870 – 1945 година, приравнено в щатски долари от 1990-а, расте от 1211 до 1702 USD. В таблицата по-долу са представени сравнителни данни за същия период от Гърция, Испания, Португалия, Финландия, Ирландия и Великобритания и САЩ: