| Железопътна линия 81 |
|
| Тип | нормална (1435 mm) |
|---|
| Статус | действаща |
|---|
| Крайни гари | „Филипово“ (Пловдив), Панагюрище |
|---|
| Започва от | „Филипово“ |
|---|
| Свързани линии | Железопътна линия 8 и Железопътна линия 82 |
|---|
| Станции | 11 |
|---|
| Номер линия | 81 |
|---|
| Пусната | 1933 г. |
|---|
| Закрита | частично – 2002 г. |
|---|
| Възстановена | изцяло – 2006 г. |
|---|
| Дължина | 71,130 km |
|---|
| Брой линии | единична |
|---|
| Междурелсие | 1435 mm |
|---|
| Електрификация | не |
|---|
| Работна скорост | 65 km/h |
|---|
| Максимален наклон | 25 ‰ |
|---|
| Минимален радиус | 250 m |
|---|
Железопътната линия „Филипово“ (Пловдив) – Панагюрище е железопътна линия с нормално междурелсие (1435 mm), намираща се в южна България, в областите Пловдив и Пазарджик.
История
На построяването на тази железопътна линия се възлага стопанското съживяване на цветущите по-рано селища в този край, известен с историческата си роля в националноосвободителните борби на нашия народ. Значението на линията би било още по-голямо ако се е осъществил първоначалния замисъл за свързването и с Трета железопътна линия в района на гара Мирково, построена след 1952 г.
Инициативата за построяването на линията тръгва от населението, което се отнася през 1921 г. направо към министър-председателя, произхождащ от този край (Александър Стамболийски). Отговор последвал още същата година. Със закон от 27 октомври същата година е дадено разрешение линията да се строи като местна железница с концесия на Пловдивския окръжен съвет и на общините от Пловдивска и Панагюрска околия. Проучването и проектирането е извършено от Дирекцията за проучване и постройка на нови железопътни линии към Министерството на железниците пощите и телеграфите. По-късно със Закона за разширение на железопътната мрежа и пристанищата от 12 март 1923 г. тази линия е включена за строеж от държавата. Построена е с натурална и временна трудова повинност, като отделни сгради и малки съоръжения се възлагат за строеж чрез търг. Поради липса на средства строителството на линията продължава с прекъсвания до декември 1933 г.
Съоръжения
| вид на съоръжението
|
km
|
обща дължина, m
|
| стоманобетонен мост |
8+955 |
105.00
|
| стоманен мост |
11+830 |
24.00
|
| стоманен мост |
19+644 |
24.00
|
| стоманобетонен мост |
32+080 |
14.00
|
| тунел |
54+291 |
131.00
|
| тунел |
54+579 |
103.00
|
| стоманобетонен мост |
59+321 |
33.70
|
| стоманобетонен мост |
70+616 |
22.80
|
| стоманен мост |
70+789 |
14.90
|
Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)
| от гара
|
до гара
|
скорост
|
| Филипово
|
km 8+100
|
40
|
| km 8+100
|
Съединение
|
65
|
| Съединение
|
km 34+850
|
60
|
| km 34+850
|
сп. Стрелча
|
50
|
| сп.Стрелча
|
Панагюрище
|
40
|
Експлоатация
През 2002 г. е преустановено движението на пътнически влакове след гара Съединение. На следващата година е спряно и товарното движение, гара Панагюрище е закрита, а линията е преобразувана като маневрен район без влаково движение. През 2006 г. са извършени ремонти по линията от септември 2006 г. е възстановено пътническото движението на влакове в участъка. Положените релси са тип „РПШ“ 31,2 kg/m с дължина 9,55 m, втора употреба.
В миналото влаковете са се обслужвали с парни локомотиви серия 14.00, дизелови локомотиви серия 04.00 и серия 06.00, а пътническите с ДМВ серия 18.00. В днешно време товарните влакове се возят основно от дизелови локомотиви серия 07.00, а пътническите – с ДМВ серия 10.000 (Siemens Desiro).
Вижте също
Литература
- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.
