Емануил Филиберт Савойски (1588 – 1624)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Емануил Филиберт Савойски.

---

Емануил Филиберт Савойски Emanuele Filiberto di Savoia
вицекрал на Сицилия
Портрет на Емануил Филиберт от Антонис ван Дайк
Роден	16 април 1588 г. Торино, Савойско херцогство
Починал	3 август 1624 г. (36 г.) Палермо, Сицилианско кралство
Погребан	Кралска гробница в манастира Ескориал
Религия	католицизъм
Управление
Период	1622 – 1624
Предшественик	Франсиско Руис де Кастро
Наследник	Джовани Дория
Други титли	Принц на Савоя Принц на Онеля Велик адмирал на испанския флот
Семейство
Род	Савойска династия
Баща	Карл Емануил I Савойски
Майка	Каталина-Микаела Испанска
Братя/сестри	Филип Емануил Савойски Виктор Амадей I Савойски Маргарита Савойска Изабела Савойска Маврикий Савойски Мария Аполония Савойска Франциска Катерина Савойска Томас Франциск Савойски Жана Савойска Природениː Емануил Савойски Феликс Савойски Маврикий Савойски Гавраил Савойски Антон Савойски Маргарита Савойски Карл Хумберт Савойски Силвий Савойски Витихинд Савойски Лудовико Кузани Анна Катерина Меравиля
Емануил Филиберт Савойски в Общомедия

Емануил Филиберт Савойски (на италиански: Emanuele Filiberto di Savoia; * 16 април 1588, Торино, Савойско херцогство; † 4 август 1624, Палермо, Сицилиански кралство) е принц на Савоя, принц на Онеля от 1620 г., в служба на Испанското кралство от 1611 г., велик адмирал на испанския коронен флот от 1612 г. и вицекрал на Сицилия от 1622 до 1624 г., кавалер на Малтийския орден и на Ордена на Златното руно.

Произход

Той е третият син на херцога на Савоя Карл Емануил I Савойски (1562 – 1630) и на съпругата му – испанската инфанта Каталина-Микаела Испанска (1567 – 1597). Негови дядо и баба по бащина линия са херцогът на Савоя Емануил Филиберт и Маргарита, френска принцеса от дом Валоа, а по майчина – испанският и португалски крал Филип и Елизабет, френска принцеса от дом Валоа.^[1] Бракът на родителите му е от династичен характер и трябва да заздрави съюзническите отношения между Испанското кралство и Савойското херцогство.^[2] Има четири братя и пет сестриː

• Филип Емануил (* 1586, † 1605)
• Виктор Амадей I (* 1587; † 1637), 12-и херцог на Савоя, съпруг на принцеса Мария-Кристина Бурбон-Френска
• Маргарита (* 1589 † 1655), херцогиня на Мантуа и на Монферат като съпруга на Франческо IV Гонзага
• Изабела (* 1591; † 1626), херцогиня на Модена и Реджо като съпруга на Алфонсо III д’Есте
• Маврикий (* 1593; † 1627), кардинал (1607 – 1642), принц на Онеля, съпруг на племенницата му Лудовика Кристина Савойска
• Мария Аполония (* 1594,; † 1656), монахиня
• Франциска Катерина (* 1595; † 1640), монахиня
• Томас Франциск (* 1596; † 1656), главнокомандващ, принц на Кариняно, маркиз на Салусола, маркиз на Боск и Шатлар, маркиз на Ракониджи и на Вилафранка, граф на Соасон (1641 – 1656), велик магистър на Франция, съпруг на Мария Бурбон-Соасон
• Жана (* / † 1597), майка им умира след раждането ѝ

Има и единадесет полубратя и полусестри от извънбрачни връзки на баща си, сред които Феликс, маркиз на Балдисеро д'Алба, господар на Фариляно, Сесанта и Сомарива дел Боско, рицар на Малтийския орден, губернатор на Графство Ница, Маврикий, маркиз на Рива, Габриел, генерал на кавалерията на Савойската армия, маркиз на Рива, Антон, абат-комендатор на абатства Сакра ди Сан Микеле, Санта Мария д'Олп в Сен Жан д'Олп, Откомб, Фрутуария и Казануова, генерален наместник на Графство Ница, Маргарита, господарка на Дронеро, Рокабруна и Сан Джулиано, Карл Хумберт, маркиз на Мулацано с Гонцоле, Силвий, абат-комендатор на Санта Мария на Антремон, Сан Лоренцо фуори ле Мура на Ивреа, губернатор на Ивреа.

Биография

Ранни години

Емануил Филибер е подготвян за църковна кариера. През 1597 г. дядото му крал Филип II го провъзгласява за „естествен“ монарх на Кралство Кастилия и му предоставя Великия приорат на Кастилия и Леон, принадлежащ към Малтийския орден^[3][4], с годишен доход от 100 хил. скуди^[5]. През 1599 г. принцът е ръкоположен за свещеник от Джулио Чезаре Рикарди, архиепископ на Бари, апостолически нунций в двора в Торино. През 1600 г. е приет в Малтийския орден и получава от баща си абатство Сан Микеле дела Киуза (Сакра ди Сан Микеле) близо до Торино^[6].

Образованието му е добро и е поверено на граф Хектор дьо Шеврон-Вилету. Учителите му са учителят по четене и писане Пиетро Леоне, учителят по църковни доктрини абат Джакомо Глория, учителят по география, мореплаване и картография Джовани Батиста Лаваня, учителят по математика и геометрия Бартоломео Кристини, доктор Джованни Франческо Фиокето , който преподава философия, астрономия и природни науки науки, и йезуитът Джовани Ботеро, който му преподава история.^[7]

През 1603 г. той и по-големите му братя Филия Емануил и Виктор Амадей са изпратени от баща им в Мадрид. Така чичото на принцовете, испанският крал Фелипе III, иска да засили влиянието си върху херцога на Савоя. От друга страна самият Карл Емануил I разчита на брак на един от синовете си с инфанта Анна, по това време единствената наследница на испанската корона.^[8][9][10] Принцовете са придружени от множество слуги и наставници, включително главата на двора им Карл Феликс д'Есте, маркизът на Сан Мартино, йезуитът Джовани Ботеро, лекарите Джовани Франческо Фиокето и Пиетро Помпео и поетът Джулиано Фируфини. За разлика от по-големите си братя Емануил Филибер бързо свиква с живота в двора в Мадрид. По време на обучението си н проявява склонност към църковни дисциплини, но с голям ентусиазъм се занимава с упражнения с оръжие и конна езда, участва в турнири и лов, интересува се от танци и музика - научава се да свири на теорба и мандолина. Учи и военно инженерство.

След раждането на наследник на испанския крал Фелипе III през 1605 г. и смъртта на принц Филип Емануил Карл Емануил I отзовава синовете си обратно в Торино. През август 1606 г. Емануил Филиберт и Виктор Амадей напускат Мадрид. Завръщането им в родината е едно от условията, поставени от френския крал Анри IV на техния баща, за сключването на съюзен договор между Савойското херцогство и Кралство Франция.^[11][12][13]

Велик адмирал

През април 1610 г. Карл Емануил I подписва договор в замъка на Брудзоло с пратеници на френския крал Анри IV, насочен срещу интересите на Хабсбургите. Убийството на френския крал през май същата година прекъсва съюзническите отношения между Париж и Торино и поставя владенията на савойския херцог под заплаха от нападение от испанския крал. С посредничеството на венецианския дож и папата испанският крал Фелипе III се съгласява да приеме Емануил Филиберт – пратеник на херцога на Савоя. На 19 ноември 1610 г. принцът е приет на лична аудиенция от испанския крал Фелипе III и успява да убеди чичо си да не се кара с баща си. Талантът му на дипломат му помага да получи подкрепа в двора в Мадрид.^[14][15][16]

На 1 януари 1612 г. е назначен за велик адмирал на флота на испанската корона. От 1614 до 1619 г. се бие срещу мюсюлмански пирати в Средиземно море и отблъсква няколко атаки срещу Сицилия от османския флот.

След поражението в Първата война за монфератското наследство през 1613-1617 г. Савойският херцог отново се обръща към сина си за посредничество в преговорите с испанския крал. През 1619 г. Емануил Филиберт пристига в Торино за сватбата на по-големия брат на Виктор Амадей и Кристина Френска. По време на престоя си в двора той се сблъсква с придворни, които се придържат към профренска ориентация, докато самият той се придържа към происпанска ориентация. На 17 декември 1620 г. той получава от баща си синьорията на Онеля, Маро и Прела с титлата „принц на Онеля“ и права върху Маркграфство Финале и Дзукарело. През същата година напуска двора в Торино и се връща на служба при испанския крал.^[17][18][19]

Вицекрал на Сицилия

През май 1621 г. принцът пристига в двора на новия испански крал Фелипе IV. Страхувайки се от нарастващото му влияние в двора в Мадрид, фаворитът на крал Гаспар де Гусман, граф-херцог на Оливарес, насърчава назначаването на принца на поста вицекрал на Сицилия. На 24 декември 1621 г. крал Фелипе IV прави Емануил Филиберт свой вицекрал в Кралство Сицилия. Принцът научава новината в Месина, където е с испанския флот. Той тържествено встъпва в длъжност през март 1622 г. Властта му се простира и върху Малта и флота на Малтийския орден. Талантлив дипломат, той успява да установи съвместни действия на испанския, папския, тосканския, генуезкия и савойския флот. По време на двугодишното му управление Кралство Сицилия не пострадва от атаки на мюсюлмански пирати и османската флота.^[20][21][22] По заповед на Емануил Филиберт в Месина и Палермо се извършва активно строителство, подобряват се инфраструктурата и отбранителните способности на тези градове, изграждат се храмове, болница и склад за зърно. Дворът на вицекраля, който се намира първо в Месина, а след това в Палермо, се отличава с характерния за Барока лукс. Принцът не променя навиците си и все още се интересува от риболов и лов. Покровителства писатели, художници и учени. Преименува Академията на възвишените в Палермо на Академия на преродените и я премества в своя дворец, където започват редовно да се провеждат срещи на интелектуалци в присъствието на вицекраля. По негова покана дворът на Палермо е посетен от известния художник Антонис ван Дайк през април 1624 г., който рисува портрета му. Сега този портрет е част от колекцията на Dulwich Picture Gallery в Лондон.^[23][24]

Смърт

През 1624 г. баща му чрез посредничеството на по-малкия му брат кардинала Маврикий планира да ожени принца за племенницата му – мантуанската принцеса Мария Гонзага, дъщеря на Маргарита Савойска, по-малка сестра на Емануил Филиберт. Малко след това в Палермо се разразява чумна епидемия и в нощта на 3 срещу 4 август 1624 г. 36-годишният вицекрал на Сицилия умира.^[25] Всъщност причината за смъртта му не е чума, а инсулт. Въпреки това навремето има подозрения в убийството му и за поръчител е считан граф-херцогът на Оливарес, а за изпълнител – лекарят Джовани Франческо Фиокето. Това са неоправдани слухове.

Тленните му останки са балсамирани. Въпреки карантината заради чумната епидемия в Палермо е отслужена тържествена панихида. Панихиди в памет на принца има и в Неапол, Торино, Модена, Онеля и Малта. След това останките му, придружени от близките придворни, са положени на кораб, който отплава от Палермо. По време на пътуването пиемонтците и савойците се сбогуват с покойния вицекрал в Ница, докато испанците отиват с тялото му в Картахена и отнасят ковчега му до мястото за погребение – Кралската гробница в манастира Ескориал близо до Мадрид.^[26][27] Част от тленните му останки, включително сърцето му, са погребани в Палатинския параклис на Нормандския дворец в Палермо.^[28]

Източници

1. Lupis Macedonio M. Savoia. Duchi di Savoia e Re di Sardegna // www.genmarenostrum.com. Libro d’Oro della Nobilita Mediteranea. Посетен на 2020-03-31. (на италиански)
2. Bazzano N. Manuel Filiberto de Saboya // www.dbe.rah.es. Real Academia de la Historia. Посетен на 2020-03-31. (на испански)
3. Bazzano N. Manuel Filiberto de Saboya // www.dbe.rah.es. Real Academia de la Historia. Посетен на 2020-03-31. (на испански)
4. Osborne T. Dynasty and Diplomacy in the Court of Savoy: Political Culture and the Thirty Years' War. — P. 39. — ISBN 978-0-52-103791-4.
5. Russo R. Savòia, Filiberto Emanuele di // www.treccani.it. Enciclopedia Italiana (1936). Посетен на 2020-03-31. (на италиански)
6. Merlotti An. Savòia, Emanuele Filiberto di, principe di Oneglia // www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XCI (2018). Посетен на 2020-03-31. (на италиански)
7. Merlotti An. Savòia, Emanuele Filiberto di, principe di Oneglia // www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XCI (2018). Посетен на 2020-03-31. (на италиански)
8. Bazzano N. Manuel Filiberto de Saboya // www.dbe.rah.es. Real Academia de la Historia. Посетен на 2020-03-31. (на испански)
9. Russo R. Savòia, Filiberto Emanuele di // www.treccani.it. Enciclopedia Italiana (1936). Посетен на 2020-03-31. (на италиански)
10. Merlotti An. Savòia, Emanuele Filiberto di, principe di Oneglia // www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XCI (2018). Посетен на 2020-03-31. (на италиански)
11. Bazzano N. Manuel Filiberto de Saboya // www.dbe.rah.es. Real Academia de la Historia. Посетен на 2020-03-31. (на испански)
12. Russo R. Savòia, Filiberto Emanuele di // www.treccani.it. Enciclopedia Italiana (1936). Посетен на 2020-03-31. (на италиански)
13. Merlotti An. Savòia, Emanuele Filiberto di, principe di Oneglia // www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XCI (2018). Посетен на 2020-03-31. (на италиански)
14. Bazzano N. Manuel Filiberto de Saboya // www.dbe.rah.es. Real Academia de la Historia. Посетен на 2020-03-31. (на испански)
15. Russo R. Savòia, Filiberto Emanuele di // www.treccani.it. Enciclopedia Italiana (1936). Посетен на 2020-03-31. (на италиански)
16. Merlotti An. Savòia, Emanuele Filiberto di, principe di Oneglia // www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XCI (2018). Посетен на 2020-03-31. (на италиански)
17. Russo R. Savòia, Filiberto Emanuele di // www.treccani.it. Enciclopedia Italiana (1936). Посетен на 2020-03-31. (на италиански)
18. Bazzano N. Manuel Filiberto de Saboya // www.dbe.rah.es. Real Academia de la Historia. Посетен на 2020-03-31. (на испански)
19. Merlotti An. Savòia, Emanuele Filiberto di, principe di Oneglia // www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XCI (2018). Посетен на 2020-03-31. (на италиански)
20. Bazzano N. Manuel Filiberto de Saboya // www.dbe.rah.es. Real Academia de la Historia. Посетен на 2020-03-31. (на испански)
21. Russo R. Savòia, Filiberto Emanuele di // www.treccani.it. Enciclopedia Italiana (1936). Посетен на 2020-03-31. (на италиански)
22. Merlotti An. Savòia, Emanuele Filiberto di, principe di Oneglia // www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XCI (2018). Посетен на 2020-03-31. (на италиански)
23. Russo R. Savòia, Filiberto Emanuele di // www.treccani.it. Enciclopedia Italiana (1936). Посетен на 2020-03-31. (на италиански)
24. Merlotti An. Savòia, Emanuele Filiberto di, principe di Oneglia // www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XCI (2018). Посетен на 2020-03-31. (на италиански)
25. Faila M. B. Committenti d'età barocca: le collezioni del principe Emanuele Filiberto di Savoia a Palermo e la decorazione di Palazzo Taffini d'Acceglio a Savigliano. — P. 13. — ISBN 978-8-84-221103-7.
26. Russo R. Savòia, Filiberto Emanuele di // www.treccani.it. Enciclopedia Italiana (1936). Посетен на 2020-03-31. (на италиански)
27. Merlotti An. Savòia, Emanuele Filiberto di, principe di Oneglia // www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XCI (2018). Посетен на 2020-03-31. (на италиански)
28. Breve Storia della Cappella Palatina // www.palatina.diocesipa.it. Arcidiocesi di Palermo. Parrocchia di San Pietro Apostolo. Архивиран от оригинала на 2021-05-17. Посетен на 2022-02-18. (на италиански)

• Gaudenzio Claretta, Il principe Emanuele Filiberto di Savoia alla corte di Spagna: studi storici sul Regno di Carlo Emanuele I, Torino, 1872
• Luigi La Rocca, Il principe sabaudo Emanuele Filiberto, grande ammiraglio di Spagna e vicere di Sicilia: con documenti inediti, Torino, 1940
• Maria Beatrice Failla, Il principe Emanuele Filiberto di Savoia. Collezioni e committenze fra ducato sabaudo, corte spagnola e viceregno di Sicilia, in Id. – C. Goria., Committenti d'età barocca, Torino, 2003, pp. 13 – 112.

Външни препратки

• Biography on Crocereale

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Эммануил Филиберт Савойский (1588—1624)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​