Държавното първенство (1924 – 1946 г.) е първото общонационално футболно съревнование в България.
Организацията му се поема от основаната в края на 1923 г. Българска национална спортна федерация (БНСФ). По регламент първенството се провежда на принципа на пряката елиминация. В него участват първенците на шестте регионални спортни федерации в страната: Софийска, Тракийска, Севернобългарска, Приморска, Бдинска и Югозападна. Мачовете в тези федерации се играят по точковата система. Двойките отбори на победителите в регионалните групи играят по една среща, като домакинството се определя чрез жребий. При равенство срещата се преиграва, като домакинството се разменя (домакинства отбора, който е бил гост в първата среща). В продължение на три сезона (от 1937/38 до 1939/40) Държавното първенство се провежда във формат на дивизия, като е учредена Национална футболна дивизия от 10 отбора. След това първенството отново преминава в предишния си формат на пряко елиминиране, като през определени сезони в различна степен се въвежда и елиминация след две срещи, вместо след една.
Втора професионална футболна лига (западна - източна) • Трета аматьорска футболна лига • Областни аматьорски футболни групи • Елитна юношеска група • Армейско първенство