„До последен дъх“ (на френски: À bout de souffle) е френска драма от 1960 година на режисьора Жан-Люк Годар с участието на Жан-Пол Белмондо. Филмът е един от първите и най-ярки представители на новата вълна във френското кино, заедно с „400-те удара“ на Франсоа Трюфо и „Хирошима, моя любов“ на Ален Рене. Сценарият е адаптиран именно от Франсоа Трюфо.
Мишел (Жан-Пол Белмондо) е циничен, дребен престъпник. След като краде автомобил в Марсилия, Мишел стреля и убива преследващия го полицай по един междуградски път. Останал без пари и бягащ от закона, той търси помощ от приятелката си Патриша (Джийн Сибърг), американска студентка по журналистика, продаваща вестници по улиците на Париж. Тя го приютява в апартамента си, където заживяват заедно и между тях се пораждат чувства. Мишел започва да се занимава с кражби на автомобили, за да подсигури нужните средства за бягството им в Италия. Един ден Патриша съобщава на Мишел, че е бременна. След като е разпитана от полицията, Патриша разбира, че Мишел е извън закона. Тя го предава, но преди полицаите да нахлуят в апартамента му признава какво е направила. Патриша отказва да бяга, заявявайки на Мишел, че ще свикне с живота в затвора. Мишел бяга по улицата и е прострелян. След кратко и смъртоносно преследване, Мишел умира, останал без дъх.
Снимките на филма протичат от 17 август до 15 септември 1959 година в Париж и Марсилия. Премиерата се състои на 17 март 1960 година.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.