Димитър Чуповски

Димитър Чуповски
ранен македонист
В студентска униформа, 9 март 1904 година
Роден	8 ноември 1878 г. Папрадище, Османска империя
Починал	29 октомври 1940 г. (61 г.) Ленинград, Съюз на съветските социалистически републики
Семейство
Братя/сестри	Павел Чупаров Наце Димов
Димитър Чуповски в Общомедия

Димитър Димов Иванов Чуповски (на македонска литературна норма: Димитрија Чуповски) е публицист от Македония и ранен македонист.

Биография

Димитър Димов Чупаров е роден на 8 ноември 1878^[1] година във велешкото село Попрадище, тогава в Османската империя. Той е от рода на Чупарови, от който произлизат още революционерите Ангелко Чупаров и Петър Чупаров и църковният деец Иван Чупаров. Единият му брат Павел Чупаров е революционер от ВМОРО, а другият е федералистът Кузман Чупаров. Преди Чуповски да се роди баща му е убит от албански наемници. На 10-годишна възраст Димитър Чуповски, заедно със семейството си, се премества в родното на майка му Крушево, след като Папрадище е опожарено от албански разбойници.

През 1892 г. Димитър Чуповски се премества с братята си в София, където денем работи, а вечер посещава кръжоците на лозарите организирани от Даме Груев, Петър Попарсов и други македонски студенти. Своето образование той продължава в Белград в учителска школа на дружество Свети Сава през периода от 1893 до 1894 година. През 1893 година със свои другари основава под въздействие на сърбо-македонистичното учение на Стоян Новакович ученическо дружество „Вардар“ с цел поддържане на македонистки дух сред приетите в Сърбия ученици от Македония.

Заглавната страница на първи брой на „Македонскій Голосъ“

След завършване на образованието си в Белград, Чуповски се работи като учител в Папрадище през 1895 – 1896 година. По това време той за кратко е арестуван и след освобождаването се връща в Белград. Междувременно Новакович става премиер и през 1895 – 1896 преориентира сръбската външна политика в русофилска. В резултат от Белград Чуповски заминава за Русия, където се записва в Духовната семинария в Новгород, а после се мести в Симферопол, където учи до 1900 година. Оттам той се прехвърля в Санктпетербургския университет, но е изключен поради участие в студентска стачка в 1905 година. През периода 1900 – 1905 г. Стоян Новакович е назначен за посланик на Сърбия в Санкт Петербург и инициира през 1902 година създаването на Славяно-македонско научно и литературно дружество, сред чиито основатели е Чуповски. Той е и негов председател от 1902 до 1917 година. Към дружеството се присъединяват и небезизвестните Кръсте Мисирков, Стефан Дедов и Диаманди Мишайков, с които Чуповски се познава от ученическия клуб „Вардар“ и фондацията „Свети Сава“ в Белград. Дружеството така и не намира привърженици в Македония.^[2] Брат му Атанас Чуповски също е участник в дейността на дружеството в Санкт Петербург.^[3] През това време Чуповски издава редица трудове като основната им насеченост е популяризирането на македонистката идея. Издава първия македоно-руски речник, македонска граматика и чертае карта на областта Македония. През 1905 година Чуповски се връща в Македония, като прави опит за разпространява македонистките идеи там, но е прогонен от активиста на ВМОРО Иван Наумов Алябака, като според други източници това е извършено от войводата Стефан Димитров.

След избухването на Балканската война в 1912 година и окупацията на Македония Чуповски пристига на 17 ноември в София, където се вижда с част от македонската емиграция, но без особен успех. На 4 декември пристига в Скопие, където отсяда в дома на чичо си Вельо Марковски и също се среща с местни представители, но опитът му да ги убеди да възприемат идеите му се проваля. След това той заминава за Велес, където в дома на Ангел Коробар организира среща, на която присъстват и Петър Попарсов, Александър Мартулков, Ризо Ризов, Крум Зографов, Иван Попйорданов, учителят Иван Елезов, Димитър Ничев и Методи Попгошев. Чуповски ги убеждава да изпратят представители на Лондонската конференция, за да се борят за запазване на целостта на Македония.^[4] След провала на тази идея Чуповски напуска Македония и се връща в Петербург, където инициира изпращането на меморандум за независимостта на Македония до Великите сили.^[5]

В периода 1913 – 1914 година Димитър Чуповски издава 11 броя на вестник „Македонскій Голосъ“, в които той и неговите сподвижници от Петербургската македонска колония пропагандират съществуването на отделна македонска нация. Основно статиите са списвани от Чуповски под псевдонимите Управда и Добромир Стрезо.^[6] В броевете на „Македонский Голосъ“ Димитър Чуповски определя Борис Сарафов и Иван Гарванов като борци за независима Македония, а Яне Сандански за български агент и престъпник.^[7] След Първата световна война и Октомврийската революция политическата дейност на Чуповски се прекратява.

Димитър Чуповски умира на 29 октомври 1940 година в Ленинград. През 1990 година останките му са пренесени и погребани в Скопие в църквата „Свети Спас“ до гроба на Гоце Делчев.

Оценка за дейността на Димитър Чуповски

Димитър Чуповски, Наце Димов и Гаврил Константинович, 21 март 1913

Паметник в Скопие

В Северна Македония Димитър Чуповски е определян като един от най-видните македонци в историята и един от най-важните дейци на македонското национално възраждане.

В България дейността му се отчита като просръбска и македонистка, а той самият е определян като сръбски и руски шпионин, с дейност изразяваща се в подкрепа на сръбската пропаганда в Македония до 1918 година, когато Македония е поделена основно между Кралство Югославия и Гърция. Като основен довод за тази оценка се изтъква, че след това той изцяло преустановява дейността си. Сочи се и подкрепата му за избрания на 16 май 1902 сръбски митрополит от Цариградската патриаршия Фирмилиан Скопски, който със сръбска и руска дипломатическа помощ измества българския Скопски митрополит. Довод за такава оценка е и прогонването му от Македония през 1905 година от четата на Иван Наумов – Алябака заради пропагандирания от него македонизъм.^[8] В спомените си Христо Шалдев, който се запознава с Чуповски в Петербург, се изразява крайно отрицателно за него и неговите приближени. Според Шалдев основните идеолози на Чуповски са Стоян Новакович, който тогава е сръбски посланик в Санкт Петербург, а също професорите Йован Цвиич и Александър Белич.^[9] Твърди се, че дори собственият му чичо го изгонил през 1912 г. с обиди от дома си, заради проповядваните от него идеи.^[10] Социалистът Алексо Мартулков пише в спомените си, че Димитър Чупаров не е „чужд на Азиатския департамент“ на руското външно министерство, който отговаря за политиката към Османската империя.^[11]

Външни препратки

• МАКЕДОНСКІЙ ГОЛОСЪ – Број 1 (9 Јуни 1913 година).

Бележки

1. Или през 1870 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 528.
2. Антони Гиза, Балканските държави и македонския въпрос, Глава II, Илинденското въстание през 1903 година, архив на оригинала от 24 юни 2008, https://web.archive.org/web/20080624194610/http://users.net1.cc/MeinBlock/Text%20Documents/%C1%C0%CB%CA%C0%CD%D1%CA%C8%D2%C5%20%C4%DA%D0%C6%C0%C2%C8%20%C8%20%CC%C0%CA%C5%C4%CE%CD%D1%CA%C8%DF%D2%20%C2%DA%CF%D0%CE%D1.docx, посетен на 21 януари 2009 
3. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 469 – 470. (на македонска литературна норма)
4. Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 75 – 76.
5. Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 83.
6. Списание България-Македония, Брой 6, 2006 г.
7. в. „Македонскій Голосъ“, 11 брой, 1914 г.
8. Революционната дейност в Кумановско (спомени), Кръстю Лазаров
9. Extracts from the memoirs of Hristo Shaldev, Macedonian revolutionary (1876 – 1962), Macedonian Patriotic Organization „TA“ (Adelaide, Australia, 1993)
10. Из историята на Македонизма. Една случка от живота на Димитрия Чуповски
11. Мартулков, Алексо, Моето учество во револуционерните борби на Македонија, Институт за национална историја на Македонија, Скопје, 1954, с. 265.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dimitrija Čupovski в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​