Димитър Илиев Христов е български юрист и общественик, автор на петиция за защита на правата на българското малцинство в Югославия.
Димитър Илиев е роден през 1895 година в прилепската махала Варош. След 1903 година с баща си емигрира в България. Участва в Първата световна война като подпоручик в Двадесет и шести пехотен пернишки полк.[1] Учи право в Софийския университет, завършва в Белградския.
В 1927 година защитава обвинените членове на Македонската младежка тайна революционна организация на Скопския студентски процес. Работи като съдия. Установява се в Женева, където заедно с Димитър Шалев и Григор Анастасов се конституират като Представителство на българското национално малцинство в Югославия. През 1930 тримата изпращат мемоар до Обществото на народите за защита на българското малцинство в Югославия.[2] ВМРО (обединена) нарича Мемоара на Шалев, Илиев и Анастасов „шашмаджийска книжна бомба“ и „диверсия“, защото в него не се говори за „македонци“, а за „българи“.[3]
След 1944 година работи в Прилеп като адвокат под наблюдение на властите. Умира в 1957 година в Прилеп.[4][5]