Димитър Иванов Икономов с псевдоними Осман[1][2] и Орфо е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българския земеделски народен съюз.
Биография
Димитър Икономов е роден в 1873 година в драмското село Ловча, което тогава е в Османската империя. Завършва прогимназия Неврокоп. Учи в Сярското, а в 1899 година завършва българското педагогическо училище в Скопие, в което влиза във ВМОРО. В 1900 година е учител в село Сърбиново и участва в аферата „Мис Стоун“ в 1901 г.[3] В 1902 година е учител в Старчища. В 1903 година е затворен в Еди куле в Солун след Балдевската афера. След освобождаването му на следната година става член на Неврокопския околийски революционен комитет и е началник на околийската милиция. В 1906 година е делегат на Втория конгрес на Серския революционен окръг и става член на Серския окръжен революционен комитет. Действа с чета от 4 – 5 души като помощник войвода на неврокопския районен войвода Петър Милев.[4]
След Младотурската революция в 1908 година участва като член на Народна федеративна партия (българска секция) в похода на Яне Сандански към Цариград при потушаване на антиконституционния преврат през април 1909 година.
Участва в Балканската война в 1912 година като служи в четата на Тодор Паница[3] и в Нестроевата рота на 15 щипска дружина на Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война се заселва в Неврокоп и е сред основателите на земеделската дружба в града. В Първата световна война участва като разузнавач. След демобилизацията се установява в Неврокоп.[3]
Става деец на Временното представителство на бившата ВМОРО.[6] Активен деец е на БЗНС. В 1920 година е избран за кмет на града. Той е сред основателите на тютюневата кооперация в града.[3] Убит е през август 1922 година от дейци на влязлата в конфликт с БЗНС Вътрешна македонска революционна организация.[7][8][9]
Бележки
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 74.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 72.
- ↑ а б в г Тасев, Славчо. Безсмъртните. Биографии на загинали в борбата против фашизма и капитализма от Благоевградски окръг. София, БКП, 1971. с. 64.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 306.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 402.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 64.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 373.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 184-185.
