Диво сърце (на испански: Corazón salvaje) е мексиканска теленовела, която е втората телевизионна версия, базирана на едноименния роман от Каридад Браво Адамс, режисирана от Алфредо Салданя и продуцирана от Ернесто Алонсо за Телевиса през 1977-1978 г.[1]
В главните роли са Анхелика Мария и Мартин Кортес, а в отрицателните роли са Сусана Досамантес, Фернандо Айенде и Берта Мос.
Действието се развива на остров Мартиника, разположен в Карибско море, около 1900 г.. Франсиско Д'Аутремонт, богат човек и собственик на имоти, се жени за София, от която има син Ренато. Той има и незаконен син Хуан, с когото живее в дома си. София никога не го приема и когато съпругът ѝ умира, тя го гони от семейния им дом.
Десет години по-късно Хуан, използващ прякора Хуан дел Диабло, е собственик на кораба „Лусбел“, придружаван от сирачето Колибри и своя екипаж. Доня Каталина, приятелка на семейство Д'Аутремонт, се завръща в Мартиника с дъщерите си Моника и Ейми. Ейми се сгодява за Ренато, въпреки че поддържа тайна романтична връзка с Хуан дел Диабло. Моника тайно обича Ренато и разочарована, че той предпочита сестра ѝ, решава да стане монахиня.
Ейми се омъжва за Ренато и когато Хуан се завръща, двамата продължават връзката си, без той да знае, че вече тя е омъжена. Моника разкрива тайната на сестра си. Когато Ренато узнава тайната на съпругата си, той вярва, че Моника е любовницата на Хуан и я принуждава да се омъжи за него. След много трудности и недоразумения Моника и Хуан се влюбват. Ейми, презряна от съпруга си и озлобена заради отхвърлянето на Хуан, пада от кон и умира. Ренато, изпълнен с омраза и негодувание към Хуан, го преследва. След изригването на местния вулкан всичко се променя. Ренато се извинява за грешките си. Моника и Хуан дел Диабло, заедно и най-после щастливи, тръгват да плават с „Лусбел“, придружени от малкия Колибри.
Премиерата на Диво сърце е на 26 септември 1977 г. по Canal 2. Последният 168. епизод е излъчен на 19 май 1978 г.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.