Джанет Уинтърсън е родена на 27 август 1959 г. в Манчестър, Англия. На 21 януари 1960 г. е осиновена от Констанс и Джон Уинтерсън. Израства в Акрингтън, Ланкашър, и е отгледана в петдесятната църква „Елим“. Отгледана е, за да стане петдесятнахристиянскамисионерка. Започва да пише проповеди на шестгодишна възраст.
На 16-годишна възраст разкрива, че е лесбийка и напуска дома си.[3] Скоро след това тя учи в колежа „Акрингтън и Росендейл“ в Акрингтън, след което следва Английска филология в колежа „Света Екатерина“ на Оксфордския университет, получавайки магистърска степен, като се издържа работейки на различни места – от продавачка на сладолед до санитарка в психиатрия.[4] След дипломирането си се премества в Лондон, където работи като помощник-редактор в издателство „Пандора Прес“, като заедно с работата си пише първия си роман.[2][5][7]
Първият ѝ роман „Портокалите не са единственият плод“ е издаден през 1985 г. Полуавтобиографичният ѝ роман разглежда религиозния излишък и човешката мания, като описва борбите на младо момиче срещу властна майка, догмите и ограниченията на религията.[1] Книгата печели наградата „Уитбред“ за дебют.[3] През 1990 г. романът е екранизиран в едноименния телевизионен филм с участието на Джералдин Макюън, и др.[5][7]
Следващата ѝ книга, пикаресковия исторически роман „Страстта“, е издаден през 1987 г. Той е вдъхновен от връзката ѝ с известната литературна агентка Пат Кавана. В книгата развива темите за любовта, хазарта, съдбата и лудостта, а действието се развива в бурните времена на Наполеонова Европа. Главни герои са младата Виланела, дъщеря на венециански лодкар, която е орисана да бъде различна, и Анри, личният готвач на императора, следващ го от славата до руската гибел, които в тези бурни години срещат своята уникална съдба в едно пътуване през Русия към Венеция. Книгата получава наградата „Джон Луелин Рис“ и я прави световноизвестна. След нея тя се посвещава на писателската си кариера.[1][4][5]
През 1989 г. е издаден фентъзи романът ѝ „Полът на черешата“. Действието му се развива в Англия от 17-и век, където едно бебе е намерено да плува в Темза, спасено е от Жената Куче и израства сред 12 танцуващи принцеси, живели дълго и щастливо без съпрузи.[1][5]
Романът ѝ „Написано върху тялото“ е издаден през 1992 г. В историята красивата Луиз се чувства окована от нещастния си брак и открива страстта, която ѝ липсва, чрез опустошителна връзка и откриване на тялото на любимия човек. Романът получава наградата „Ламбда“.[1][5]
Произведенията на писателката изследват половите полярности и сексуалната идентичност, а по-късните ѝ романи изследват отношенията между хората и технологиите.[6] За творбите си печели наградата „Уитбред“, наградата БАФТА за най-добра драма, наградата „Джон Луелин Рис“, наградата „Е. М. Форстър“ на Американската академия за изкуство и летература, наградата „Сейнт Луис“ през 2014 г., както и два пъти литературната награда „Ламбда“ за лесбийска литература. През 2006 г. получава отличието Офицер на Ордена на Британската империя[4], а през 2018 г. и отличието Командор на Ордена на Британската империя за литературната си дейност. От 2016 г. е член на Кралското литературно общество.[5][6]
В периода 1990 – 2002 г. има връзка с журналистката от BBC и академик Пеги Рейнолдс, а след това с театралната режисьорка Дебора Уорнър. През 2015 г. се жени за психотерапевката Сузи Орбах, с която се разделят през 2019 г.
Джанет Уинтърсън живее в Глъстършър в къща от 17-и век и в Лондон.[7]
Произведения
Самостоятелни романи
Oranges Are Not the Only Fruit (1985) – награда „Уитбред“ за дебют[1][2][3][5][6]
Boating for Beginners (1985)
The Passion (1987) – награда „Джон Луелин Рис“ Страстта, изд. „Златорогъ“ (1991), прев. Иглика Василева
Sexing the Cherry (1989) – награда „Е. М. Форстър“ Полът на черешата, сп. „Съвременник“ с. 33 – 125 (1996), прев. Ирина Черкелова
Written on the Body (1992) – награда „Ламбда“ Написано върху тялото : едно любовно писмо до любовта, изд.: ИК „Прозорец“, София (2018), прев. Вяра Попова
Art and Lies (1994)
Gut Symmetries (1997) Симетрии на душевността – откъс, изд. „Литературен вестник“ (1999), прев. Иглика Василева
The Powerbook (2000)
Lighthousekeeping (2004)
The Stone Gods (2007)
The Daylight Gate (2012)
Frankissstein: A Love Story (2019)
Участие в общи серии с други писатели
Поредица „Митове“ (Myths)
3. Weight: The Myth of Atlas and Heracles (2005)[1][2][3][5] Тежестта, изд. INK (2006), прев. Ралица Кариева
_(cropped).jpg)
_Ribbon.svg){kind=small}
_Ribbon.png){kind=small}
