Гърко поле (на македонска литературна норма : Грко Поле ) е село в община Дебърца на Северна Македония , в едноименната историко-географска област Дебърца .
Църквата „Свети Георги “ Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.
В XIX век Гърко поле е село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя . В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Гърко поле (Gorko-polé) е посочено като село с 8 домакинства с 35 жители българи .[ 1]
Според Васил Кънчов в 90-те години Гърко поле чифлик има 3 къщи.[ 2] Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година Гърко поле (Гърково поле) е населявано от 20 жители, всички българи християни .[ 3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гъркополе е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 6 къщи.[ 4]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Горско поле има 48 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[ 5]
Според преброяването от 2002 година селото има 30 жители македонци .[ 6]
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 102-103. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17. ↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 254.↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 31. (на македонска литературна норма) ↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски) ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 16 септември 2007
