PROFILBARU.COM

Габриел Батори
	Габриел Батори
принцепс на Трансилвания, ; господар на Влашко
Роден	15 август 1589 г. Орадя, Княжество Трансилвания
Починал	27 октомври 1613 г. (24 г.) Орадя, Княжество Трансилвания
Погребан	Унгария
Семейство
Род	Батори
	Габриел Батори в Общомедия

Габриел Батори (на унгарски: Báthory Gábor) е трансилвански владетел от рода Батори (1608 – 1613), син на Стефан Батори (1553 – 1601) и внук на придворния маршал Анджей Батори († 1563), брат на краля на Полша – Стефан Батори.

Биография

Поддържа Ищван Бочкай срещу австрийските Хабсбурги. Претендент за владетел на Трансилвания. След като унгарските хайдути отстраняват Сигизмунд Ракоци, става владетел на Трансилвания.^[1]

Опитва се, подобно на Михай Храбри, да обедини под властта си дунавските княжества – неуспешно. За разлика от влашкия опит, при действието на Житваторогския мирен договор, ситуацията е променена. През 1608 г. получава султански ферман, с който е признат за османски васал и владетел на Трансилвания като заедно с това е освободен от плащане на харадж за три години.

В края на 1610 г. нахлува с армията си във Влашко и гони Раду X Щербан, обявявайки се за господар на Влахия. През 1611 г. е изгонен от Влахия, а Раду Щербан си връща властта. През есента на 1613 г. Османската империя организира поход срещу непокорния си васал, в който се включват Раду IX Михня и Стефан IX Томша.

Убит е от собствените си офицери в Орадя.

Източници

↑ Gábor Báthori Leads the Hajdús

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Габриель Батори“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.