Катарина фон Бранденбург

Катарина фон Бранденбург Katharina von Brandenburg
княгиня на Трансилвания и херцогиня на Саксония-Лауенбург
Катарина фон Бранденбур, княгиня на Трансилвания
Родена	28 май 1602 г. Кьонигсберг, Прусия
Починала	27 август 1644 г. (42 г.) Шьонинген, Федерална република Германия
Управление
Други титли	принцеса от Бранденбург
Герб
Семейство
Род	Хоенцолерн
Баща	Йохан Зигизмунд (Бранденбург)
Майка	Анна от Прусия (1576 – 1625)
Братя/сестри	Георг Вилхелм (Бранденбург) Йоахим Зигизмунд фон Бранденбург Мария Елеонора фон Бранденбург Анна София фон Бранденбург
Съпруг	Габриел Бетлен (2 март 1626 – 15 ноември 1629) Франц Карл фон Саксония-Лауенбург (27 август 1639 – 30 ноември 1660)
Деца	няма
Катарина фон Бранденбург в Общомедия

Катарина фон Бранденбург (на немски: Katharina von Brandenburg; на унгарски: Katalin Brandenburgi; * 28 май 1602, Кьонигсберг, Прусия; † 27 август 1644, Шьонинген) от фамилията Хоенцолерн, е принцеса от Бранденбург и чрез женитби княгиня на Трансилвания и херцогиня на Саксония-Лауенбург. От 1629 до 1630 г. тя официално е княгиня на Трансилвания, но се отказва от регентството.

Живот

Тя е втората дъщеря на курфюрст Йохан Сигизмунд фон Бранденбур (1572 – 1620) и Анна от Прусия (1576 – 1625), дъщеря на херцог Албрехт Фридрих. По-големият ѝ брат е курфюрст Георг Вилхелм (1595 – 1640).

През 1623 г., когато е на посещение при сестра си Мария Елеонора в Швеция, руският цар Михаил напразно иска ръката ѝ. Катарина се омъжва на 2 март 1626 г. в Кашау за княз Габриел Бетлен от Княжество Трансилвания (1580 – 1629).^[1] През 1626 г. е избрана за княгиня на Трансилвания (Siebenbürgen). Бракът ѝ е бездетен. Заради интереса ѝ към католицизма и любовната ѝ връзка с граф Ищван Цсаки,^[2] както и поради неспособността ѝ да се налага, тя се отказва от трона^[3] след голямата критика към нея от народното събрание в Медиаш.^[4][5]

Като княз на Трансилвания я последва нейният зет Ищван, който след няколко седмици също абдикира. Следващият княз Георги I Ракоци отнема на Катарина двореца и именията ѝ във Фъгъраш, единствената собственост, която ѝ е останала по завещанието на нейния съпруг.^[6] Ракоци я задължава да осинови неговия син Георги.

Катарина се оттегля в Щулвайсенбург и става католичка през 1633 г. във вдовишката си резиденция Токай. Император Фердинанд II ѝ връща отнетата собственост съгласно завещанието.

Катарина се омъжва втори път на 27 август 1639 г. в Йоденбург за херцог Франц Карл фон Саксония-Лауенбург (1594 – 1660) от род Аскани. Тя е втората му съпруга, продава цялата си унгарска собственост и заминава при него в Германия, където и умира през 1644 г. в двореца Шьонинген, вдовишката резиденция на нейната сестра Анна София. Бракът ѝ отново е бездетен. След нейната смърт Франц Карл се жени повторно през 1651 г. за графиня Христина Елизабет от Мегау.

Литература

• Graf János Nepomuk Jozsef Mailáth: Geschichte der Magyaren, Band 3, G. J. Manz, 1853, S. 233 ff.
• Johann Samuel Ersch: Band 48, Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, J. f. Gleditsch, 1848, S. 96

Външни препратки

• European-Queens, guide2womenleaders.com

Източници

1. Hohenzollern 3
2. Magazin für Geschichte, Literatur und alle Denk- und Merkwürdigkeiten Siebenbürgens, Gött, 1846, S. 443 (Digitalisat)
3. J. Soellner: Statistik des Grossfürstenthums Siebenbürgen, 1856, S. 108
4. Georg Daniel Teutsch: Geschichte der Siebenbürger Sachsen für das sächsische Volk, Gött, 1858, S. 833
5. Ludwig Rohbock, János Hunfalvy: Ungarn und Siebenbürgen in malerischen Original-Ansichten, Gustav George Lange, 1864, S. 25
6. Ignaz Lenk: Siebenbürgens geographisch-, topographisch, statistisch-, hydrographisch- und orographisches Lexikon, Strauß, 1839, S. 372