Военната доктрина на Руската федерация е един от основните документи за стратегическо планиране на Руската федерация и представлява собствена система, официално приета от държавата с акт на държавния глава. Доктрината представя в синтезиран вид възгледите за подготовка на гражданската отбрана на страната и за изграждане на въоръжените ѝ сили за защита на Руската федерация от въоръжена външна интервенция срещу суверенитета ѝ.
С указ на президента на Русия Дмитрий Медведев в началото на февруари 2010 г. е утвърдена третата поред военна доктрина на Русия от възстановяване независимостта и суверенитета на страната след Августовския пуч от 1991 г. Първата военна доктрина на Русия е от 1993 г. и времето на Борис Елцин, а втората е от 2000 г. и времето на Владимир Путин.
На среща с постоянните членове на Съвета за сигурност на Руската федерация, председателят му и президент на Русия информира участниците за одобрението на два стратегически документа – за Военната доктрина на Руската федерация, и за „Основите на държавната политика в областта на ядреното възпиране до 2020 г.“ или Доктрина за стратегическо възпиране на страната.
Военната доктрина на Русия отчита всички предходни стратегически документи от значение за планирането за периода до 2020 г., като е съобразена правно с федералните нормативни актове и международните договори, актове и споразумения по които Русия е страна.
Военната доктрина отразява ангажимента на Руската федерация, че ще използва всички политически, дипломатически, юридически, икономически, екологични, информационни, военни и други инструменти за защита на националните интереси на Руската федерация и на интересите на своите съюзници.
В свое изказване, секретарят и говорител на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев пояснява, че текстът на доктрината не е секретен и е достъпен за запознаване от всички желаещи. Единственото пояснение от негова страна гласи, че „доктрината е съставена на основата на действащи документи, но и отчита кардиналните промени, които са станали в света“ през 21 век.[1]
Военните и външнополитически анализатори обясняват, че това е първата от общо трите военни доктрини на Русия, която не носи ясно изразен отбранителен характер. Русия се ангажира с последната военна доктрина да развива допълнително наземните, морските и въздушните компоненти на ядрената си триада. За Кремъл видно и от текста на доктрината, ядреното оръжие и неговото развитие остават един от приоритетите на държавата.