Витини

Витините (Битини, на гръцки: Ξρακες Βιθυνοί, Bithynoi) са тракийско племе, населяващо областта Витиния в Мала Азия. Според Херодот, племето по-рано нарича себе си стримони и живее край р. Стримон, откъдето е изтласкано заедно с племето тини от мизите и тевкрите, и при преселението си към Мала Азия получава името витини, давайки това име и на областта, в която се заселва^[1]. Според Ариан епоним на витините е Битинос, осиновен син на Борей; според друга версия Битинос е син на Одрис^[2].

Херодот оставя и описание на облеклото и въоръжението на витините: облечени са с хитони, над които са наметнати зейри; носят шапки от лисича кожа, краката им са омотани с еленова кожа. Въоръжени са с къси копия за хвърляне, прашки, къси мечове и щитове пелта^[3][4].

За вярванията на витините е известно, че особено популярен сред тях е култът към богинята Бендида – имат в календара си месец, наречен Бендидейос, през който се организират пищни празненства в чест на богинята; изобразявана е и върху монетите на витинските владетели (Никомед I и др.)^[5]. На особена почит сред тях е и слънцето: те провеждат съдебните си дела под открито небе, „под погледа“ на Слънцето, което трябва да бъде арбитър при споровете^[6].

Някои изследователи предполагат родствена връзка на витините с медите, също населяващи областта край р. Стримон, тъй като едно от по-малките племена, преселило се от там в Мала Азия носи името медовитини^[7].

Източници

1. ((ru)) Херодот. История. VII,75
2. Кратка енциклопедия Тракийска древност, изд. Аргес, София, 1993, стр. 62.
3. ((ru)) Херодот. История. VII,75
4. Христоматия по тракология. Съст. Александър Фол, Димитър Попов. УИ Климент Охридски. София, 1989, стр. 185.
5. Кратка енциклопедия Тракийска древност, изд. Аргес, София, 1993, стр. 35.
6. Arrian. fr. 33, FHG. 3. 592. цит. по: Маразов, Иван. Митология на траките. ИК Секор. София, 1994, стр. 119.
7. Данов, Христо. Траки. Народна просвета. София, 1982. стр. 35.