Витиния (на гръцки : Βιθυνία, Bithynia ) е древна област и царство в Северозападна Мала Азия , основано от тракийските племена на тините и витините .
Витиния се намира между Мраморно море и Pontos Euxinos (Черно море ), планината Олимп (Keşiş Dağ ), Parthenios (днес Bartan Su ) от Пафлагония ; на юг граничи с държавите Галатия , Фригия и Малоазийска Мизия .
Основните й градове са:
През 430 пр.н.е. Доидалсес става династ (самостоятелен владетел). Витиния запазва своята независимост от персийските сатрапи и по-късно се преобразува в царство.
Мала Азия през античността
Дидалс (435/4 пр.н.е.)Ботир (?–377/6 пр.н.е.)Бас (377/6 – 328 пр.н.е.)
Витиния става римска провинция , столица остава Никомедия. През 64 пр.н.е. се създава двойната провинция Витиния и Понт , Bithynia et Pontus . От 27 пр.н.е. до Марк Аврелий почти винаги е сенаторска провинция . Императорска провинция е няколко пъти при Клавдий и Нерон .
Витиния е управлявана от следните римски проконсули , прокуратори и легати за по 2 години:
Година
Проконсул
Прокуратор
Легат, Leg. aug. pr.pr.
61 – 59 пр.н.е.
C. Papirius Carbo
58 – 57 пр.н.е.
NN.
56/55 пр.н.е.
C. Caecilius Cornutus
49/48 пр.н.е.
Авъл Плавций
47 пр.н.е.
Гай Вибий Панза Цетрониан [ 1]
46 – 28 пр.н.е.
NN.
27 пр.н.е.
Витиния сенаторска провинция
16 – 13 пр.н.е.
C. Marcius Censorinus[ 2]
?
Thorius Flaccus[ 3]
?
Ap. Claudius Pulcher (пр. 15 г.)
?
L. Licinius (пр. 15)
14 – 15
Марк Граний Марцел
15 – 17?
L. Vedius Lepidus
18/19
P. Vitellius
20 – 41
NN (празно) [ 2]
41 – 43
? L. Min(i)dius Pollio
43 – 45
? L. Min(i)dius Balbus (мд. 42 и 47)
45 – 47
? L. Dunius Severus [ 2]
47 – 49
C. Cadius Rufus (49 съден за изнуда) [ 4]
49 – 51
P. Pasidienus Firmus (сл. 47/48) [ 5]
Iunius C(h)ilo I
51 – 53
?
Iunius C(h)ilo II [ 6]
53 – 55
?
Iunius C(h)ilo III ? (осъден за подкупи)
55 – 57 ?
? Ti. Attius Laco (между 54 и 59)
57 – 59
Тит Петроний ? (отлично служебно изпълнение) [ 7] C. Iulius Aquila [ 8]
59 – 61
Марк Тарквиций Приск (61 осъден за изнуда) [ 9]
61 – 63
? L. Montanus (между 54 и 69)
63 – 65
?
65 – 67
?
67 – 69
?
ca. 70 – 71
M. Plancius Varus
ca. 71 – 72
M. Maecius Rufus
ca. 72 – 75
?
ca. 75 – 76
M. Salvidenus Asprenas
ca. 76 – 77
M. Salvidienus Proculus
ca. 77 – 79
? M. Plancius Varus (при Веспасиан)
ca. 79 – 80
Velius Paulus
ca. 80 – 82
?
ca. 82 – 83
? M. Minicius Rufus (между 81 и 96)
ca. 83 – 84
A. Bucius Lappius Maximus (между 81 и 96) [ 10]
ca. 84 – 85
Тиберий Юлий Целс Полемеан (между 81 и 96)
ca. 85 – 89
?
ca. 89 – 90
Луций Юлий Марин Цецилий Симплекс (между 81 и 96)
ca. 90 – 96
?
96 – 97
Tullius Iustus [ 11]
97 – 100
?
ca. 100 – 101
C. Iulius Bassus [ 12]
101 – 105
?
ca. 105 – 106
Varenus Rufus
106 – 108
?
ca. 108 – 109
P. Servilius Calvus
107 – 109
?
ca. 109 – 111
Maximus [ 13]
Г. Плиний Цецилий Секунд
111 – 114/115
Гай Юлий Корнут Тертул
114/115 – 134
?
ca. 134 – 136
C. Iulius Severus
142/143?
Q. Voconius Saxa Fidus
146/147?
L. Coelius Festus
um 160
Q. Cornelius Senecio Annianus
gegen 160
Q. Roscius Murena
Витиния вероятно от Марк Аврелий импер. провинция.
ок. 162 – 166
Луций Хедий Руф Лолиан Авит
мд. 175 и 182
L. Albinius Saturninus
183
Severus
мд. 186 и 189
М. Дидий Север Юлиан (император 193)
193 – 194
Луций Фабий Цилон
198 – 199
Q. Tineius Sacerdos
?
M. Claudius Demetrius
между 202 и 205
Ti. Claudius Callipianus Italicus
Елий Антипатер (при Септимий Север)
Pollio (при Елагабал)
218
Caecilius Aristo
C. Claudius Attalus Paterculianus
230/235
Луций Егнаций Виктор Лолиан
ок. 220?
М. Клодий Пупиен Максим (император 238)
220 – 298
NN.
ок. 299 до сл. 303
Сосиан Хиерокъл
305 – 355
NN
356
Фл. Евсебий [ 14]
357
NN
380
* Hormisdas[ 15]
Christian Marek, Pontus et Bithynia. Die römischen Provinzen im Norden Kleinasiens . von Zabern, Mainz 2003, ISBN 3-8053-2925-3 .
Sencer Sahin, Bithynische Studien. Bithynia Incelemaleri. Habelt, Bonn 1978, ISBN 3-7749-1497-4 .
↑ Cos. 43 пр.н.е.
↑ а б в Marek (2003) S. 48
↑ Marek (2003) S. 47
↑ Тацит , annalen 12, 22.↑ Marek (2003) S. 48; Der Kleine Pauly 3, Sp. 642.
↑ Дион Касий , 60, 33, 6↑ Тацит, annalen 16, 18.
↑ лат. надпис CIL III 346
↑ Тацит, annalen 14, 46.
↑ Плиний , ep. 10,58,6.↑ при Нерва, Plin. ep . 10,58,10.
↑ през 103 г. защитаван от Плиний.
↑ Plin. ep. 10,27,1 10,85,1
↑ consularis Bithyniae
↑ Амиан 26,8
