През 1627 г. Венцел посещава роднините си Гонзага в Италия. След това е в Нидерландия. Той става камерхер на краля. През 1630 г. започва службата си, посещава Нидерландия, Германия и английския крал Карл/Шарл I. В това време майка му управлява в Бохемия.
През 1631 г. той е офицер в Моравия и се включва във войската на Валенщайн. През 1631 г. влиза в императорската войска и си прави име като политик и дипломат.
Умира на 68-годишна възраст и е погребан е при капуцините в Роуднице над Лабем.
Замъкът Лобковиц в Роуднице над Лабем
Портрет на Венцел Лобковиц
Медал на Венцел Лобковиц
Медал на Венцел Лобковиц
Фамилия
Първи брак: 3 ноември 1638 г. с графиня Йохана фон Злуниц († 17 януари1650), дъщеря на Георг Миска фон Злуниц. Тя става графиня на Прага на 11 септември 1638 г. Бракът е бездетен.
Фердинанд Август фон Лобковиц (* 7 септември 1655, Нойщат; † 3 октомври 1715, Роуднице), 3. княз на Лобковиц, херцог на Саган, 1698 г. рицар на Ордена на Златното руно, женен I. на 8 юли 1677 г. в Хадамар за принцеса/графиня Клавдия фон Насау-Хадамар (* 6 юни 1660, Хадамар; † 6 март 1680, Нойщат ан дер Валднах), II. на 17 юли 1680 г. в Баден за маркграфиня Мария Анна Вилхелмина фон Баден-Баден (* 8 септември 1655, Баден-Баден; † 22 август 1701, Егер, Унгария), III. на 3 декември 1703 г. за графиня Мария Филипина фон Алтхан (* 1671; † 2 юни 1706), IV. на 16 ноември 1707 г. за принцеса Мария Йохана фон Шварценберг (* 16 декември 1689; † 23 декември 1739)
Филип Фердинанд Алберт (1656 – 1657)
Мария Хедвиг София (* 30 април 1658; † 24 януари 1665)
Франц Вилхелм Игнац фон Лобковиц (* 5 септември 1659; † 6 януари 1698)
Constantin von Wurzbach: Lobkowitz, Wenzel Franz Euseb Fürst. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 15. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1866, S. 330 – 335.
Adam Wolf: Wenzel Eusebius v. Lobkowitz. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 52.
Gerhard Seewann: Lobkowitz, Wenzel Eusebius. In: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Band 3. München 1979, S. 41 f.
Georg Schreiber: Raimondo Montecuccoli. Feldherr, Schriftsteller und Kavalier. Ein Lebensbild aus dem Barock. Styria, Graz, Wien, Köln 2000, S. 249 f.
Constantin von Wurzbach: Lobkowitz, das Fürstenhaus, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 15. Theil. Kaiserlich-königliche Hof – und Staatsdruckerei, Wien 1866, S. 310 – 314.
Wilhelm Brenner-Schäffer: Geschichte und Topographie der Stadt Neustadt an der Waldnab, und seiner Herrschaft der ehemaligen gefürsteten Grafschaft Störnstein. Verhandlungen des historischen Vereins von Oberpfalz und Regensburg, Band 24, 1866, S. 56.
Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon Band VII, Band 97 der Gesamtreihe, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 1989.
Europäische Stammtafeln, Band III, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1976, Isenburg, W. K. Prinz von. 26
Histoire des princes de Lobkowicz Paris, Berger-Levrault 1977 , Gmeline, Patrick de. 273