Васил Стойчев Иванов е български революционер от Македония и автор на книгата „Отрѣзаната глава 9 юлий 1913 г.“, описваща смъртта на Васил Чекаларов и съдбата на четниците му.
Васил Иванов е роден в 1890 година българското село Неред, тогава в Османската империя, днес Полипотамо, Гърция. Включва се в Македоно-одринското опълчение и участва в Междусъюзническата война като четник при войводата от костурско Васил Чекаларов в Сборната партизанска рота на МОО. След смъртта на Чекаларов Иванов е заловен от гърците между селата Дреновени и Бабчор. Арестуван е и с още 25 опълченци прекарва 7 месеца в затвора Еди куле. След това през февруари 1914 година опълчениците са преместени в затвора в Атина при нечовешки условия. През това време българската общественост научава за съдбата им и архитект Никола Юруков от Костурско прави постъпки пред българското правителство и гръцкото консулство за освобождаването им, но Гърция отрича да държи в затворите си такива хора. В отговор българското правителство задържа 46 гърци като пленници и отговаря на Гърция, че ще ги освободи, когато Гърция освободи опълченците заедно с Васил Иванов. По този начин Иванов и другите опълченци са помилвани с указ от 1 април 1914 година и са освободени на следващия ден.[1][2]
