|
Брежани (община Дебърца)
![]() Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Брежани. За други значения на Брежани вижте Брежани (пояснение).
Брежани (изписване до 1945 година: Брѣжани; на македонска литературна норма: Брежани) е село в община Дебърца на Северна Македония.
География
Селото е разположено в Долна Дебърца, в източната част на котловината Дебърца между връх Мазатар от юг, Илинската планина от север и Плакенската от изток.
История
В XIX век Брежани е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Брежани (Bréjani) е посочено като село с 80 домакинства с 200 жители българи.[1]
Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век. Според Васил Кънчов в 90-те години Брежани има 80 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Брежани е населявано от 560 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брежани е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 67 къщи.[4]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брежани има 640 българи екзархисти.[5] При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Брежани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 31 жители македонци.[7]
В 2003 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява манастира „Св. св. Петър и Павел“.[8]
Личности
- Родени в Брежани
 Алексо Кузманов Десанов, български революционер от ВМОРО[9]- Армен Насто (вероятно псевдоним), ръководител на революционния комитет на ВМОРО[10]
- Бимбил Търпев Стефанов, български революционер от ВМОРО.[11]
- Богоя Трифунов Алексов, български революционер от ВМОРО[12]
- Войдин Христов Търпев, български революционер от ВМОРО[11]
- Деспот Брежански, български революционер, деец на ВМОРО
- Гяко Костов Танасков, български революционер от ВМОРО[11]
- Деспот Христов Стойчев, български революционер от ВМОРО[11]
- Евтим Янкулов, български революционер
- Змейко Йовев Божинов, български революционер от ВМОРО[12]
- Илия Миленков (1877 – 1903), български революционер, деец на ВМОРО
- Милуш Янкулов, български търговец
- Наум Цветков, македоно-одрински опълченец, свещеник, Сборна партизанска рота[13]
- Недан Миленков Смилев, български революционер от ВМОРО[11]
- Никола Янев, български учител и революционер от ВМОРО[14]
- Паунко Брежански, български революционер, деец на ВМОРО
- Робе Йонов Янчев, български революционер от ВМОРО[15]
- Сандре Велянов Кършаров, български революционер от ВМОРО[16]
- Робе Йонов Янчев, български революционер от ВМОРО[15]
- Стамена Стефанова, българска революционерка от ВМОРО[11]
- Стоян Силянов Лозанов, български революционер от ВМОРО[16]
- Стоян Танасков Митрев, български революционер от ВМОРО[17]
- Стоян Търпев Кръстев, български революционер от ВМОРО[16]
- Христо Славев Стойков, български революционер от ВМОРО[11]
- Христо Трайчев Станков, български революционер от ВМОРО[11]
- Починали в Брежани
Бележки
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 19 март 2014 г.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 10.
- ↑ а б в г д е ж з Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 788.
- ↑ Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ташко Арсов, Дебрца (28) // Вечер, 09/07/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
|
|
