Балкански пакт

Балканският пакт, или Балканско съглашение, наричан още Балканска Антанта, е договор за военно-политически съюз, целящ да запази статуквото на Балканите след Първата световна война и насочен срещу желанието за преразглеждане на границите от Версайския договор на ущетените от него България и Унгария.

Страни-членки на Балканския пакт.

Проектът за балкански пакт е подбуден от френската дипломация, чрез който Франция е искала да засили влиянието си в Югоизточна Европа. Договорът за създаването на съюза е подписан на 9 февруари 1934 г. от Турция, Гърция, Румъния и Югославия. Подписалите страни се съгласяват да прекратят териториалните си претенции, породени след Първата световна война, една към друга и към съседните им страни. Договорът е отбранителен, но предвижда защита само при нападение от друга балканска държвава, но не и от външна сила, напр. от Италия.

Други страни в региона, които взимат участие в дипломатическите взаимоотношения, но отказват да подпишат документа са: Албания, България и Унгария. България и Унгария имат претенции за териториална експанзия предимно като загубили страни в Първата световна война.

Балканският пакт спомага за осигуряването на мира между Турция и независимите страни в Югоизточна Европа, които са били част от Османската империя (най-вече Гърция), но не успява да охлади местните интриги, което окуражава военната интервенция в региона на Германия, Великобритания и Съветския съюз по време на Втората световна война.

Създаването на пакта е основната външно-политическа причина, довела до извършването на Деветнадесетомайския преврат.

Балканският пакт постепенно губи значението си през 1938—1940 г., когато преди всичко Германия чрез политиката си на анексии променя границите на системата от Версайския договор. Той престава да съществува след нападението на Нацистка Германия над Югославия на 6 април 1941 година, което не довежда до помощ от другите държави от пакта.

Вижте също

• Антанта
• Малка Антанта
• Балтийска Антанта