|
XX обикновено народно събрание
Двадесетото обикновено народно събрание (XX ОНС) е народно събрание на Царство България, заседавало от 21 май до 11 юни 1923, брой депутати – 245.[1] XX ОНС е разпуснато след Деветоюнския преврат, осъществен от Военния съюз, Народния сговор и Конституционния блок. Свалянето на правителството на земеделците води до предсрочно разпускане на парламента.
Избори
Изборите за XX ОНС са проведени на 22 април 1923 г., съгласно указ на цар Борис III № 132 от 12 март същата година.[2] След изборите за XVI ОНС те се провеждат по пропорционалната система и са задължителни за всички избиратели, които не са лишени от това право. Избирателна активност – 86,5%.[3] Изборите са голям успех за правителството на Българския земеделски народен съюз, които получават 212 места.
| Резултати от парламентарните избори в България на 22 април 1923 година[4][5].
|
|
|
Кандидатска листа
|
Гласове
|
Дял от гласовете
|
Общо
мандати
|
| брой
|
+/-
|
%
|
+/-
|
брой
|
+/-
|
|
|
БЗНС
|
569 139 |
+219 927
|
53,8 |
+15,2
|
212 |
+102
|
|
|
БКП (т.с.)
|
203 972 |
+19 356
|
19,3 |
+1,1
|
16 |
-34
|
|
|
БРСДП (ш.с.)
|
27 816 |
-27 636
|
2,6 |
-3,5
|
2 |
-7
|
|
|
Конституционен блок
|
166 909 |
—
|
15,8 |
—
|
15 |
—
|
|
|
Националлиберална партия
|
55 963 |
—
|
5,3 |
—
|
0 |
—
|
|
|
КБ–БРСДП
|
31 768 |
—
|
3,0 |
—
|
0 |
—
|
|
|
Независими
|
2 909 |
-6 817
|
0,3 |
-0,8
|
0 |
0
|
| Валидни гласове:
|
1 058 476 |
+152 858
|
100,0 |
—
|
245 |
+13
|
| Невалидни гласове:
|
20 532 |
+10 978
|
1,9 |
+0,9
|
— |
—
|
| Гласували:
|
1 079 008 |
+163 836
|
86,5 |
+9,2
|
— |
—
|
| Избиратели по списък:
|
1 247 720 |
+63 143
|
— |
—
|
— |
—
|
|
|
|
получава мандати
|
| 0
|
не получава мандати
|
| —
|
не участва
|
| +/-
|
разлика спрямо предходните парламентарни избори
|
|
Броят на гласувалите е около 1 037 000 души.[6]
Място
Заседанията се провеждат в сградата на Народното събрание в София.[7]
Сесии
- I извънредна (21 май – 11 юни 1923)
Бюро
Председател
Подпредседатели
Източници
- ↑ Официален сайт на НС
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 280/15.03.1923
- ↑ Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) Elections in Europe: A data handbook, стр. 379, ISBN 978-3-8329-5609-7
- ↑ Тодоров 2010, с. 573.
- ↑ Цураков 2008, с. 468.
- ↑ а б Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 125.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 468, ISBN 954-528-790-X
|
|
.svg)
