III обикновено народно събрание

Не бива да се бърка с III народно събрание.

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Третото обикновено народно събрание (III ОНС) е народно събрание на Княжество България. Заседава в сградата на Мъжката гимназия в София (ъгъла на ул. „Московска“ и „Дунав“) между 10 декември 1882 и 25 декември 1883.^[1]

Първата сесия на III ОНС се провежда в условията на Режима на пълномощията, когато Търновската конституция е суспендирана. Министър-председател е ген. Соболев. В страната се разгарят протести и бунтове ръководени от Либералната партия.

Втората сесия започва при постигнато споразумение между либерали и консерватори.

На 06 септември 1883 г. княз Александър І Батенберг възстановява Търновската конституция и разпуска кабинета на ген. Соболев.

На 19 септември 1883 г. за министър-председател е назначен Драган Цанков, който съставя коалиционен кабинет.

Заключителният етап от изграждането на зданието на Народното събрание, 1882 – 1883 г.

Избори

Парламентарните избори са насрочени с указ на княз Александър № 723 от 28 октомври 1882 г.^[2] и се провеждат на 21 ноември същата година. По нов закон приет преди изборите, броят на народните представители е намален до 47 (от 307 в предишното ВНС) и се въвеждат условия за по-високо образование и двустепенни избори. Тези промени са в помощ на Консервативната партия, която печели мнозинството в събранието.^[3]

След проведени допълнителни избори през лятото на 1883 година, броят на народните представители е увеличен на 55. С толкова депутати започва втората (извънредна) сесия на 4 септември 1883 година.

Народни представители

Сесии

• I редовна – (10 декември 1882 – 13 февруари 1883)
• II редовна – (4 септември – 25 декември 1883)
  • Забележка: Първите 3 заседания 4 – 6 септември 1883 са отбелязани като извънредна сесия.

Бюро

Председатели

• Митрополит Симеон Варненски и Преславски (11 декември 1882 – 8 септември 1883)
• Димитър Греков (9 септември – 25 декември 1883)

Подпредседатели

• Иван Данев
• Атанас Минчов
• Иваница Симеонов

Законопроекти

• Закон за тържищата^[4]
• Закон за лозята, поземления данък и спиртните питиета ^[5]
• Закон за обработването на мака и добивания от него афион^[6]
• Закон за лозята (поземлен данък данък на спиртните питиета)^[7]
• Закон за преобразуване на десятъка в даждие от пари^[8]
• Закон за амнистията на всички ония лица, които са осъдени или които се намират по съдебно следствие за политически престъпления^[9]
• Наказателен закон за престъпленията по печата^[10]
• Закон за пожарите по села, махали, колибите и по-малките градове, които се занимават преимуществено със земеделие^[11]
• Закон за правата на общинските кметски наместници^[12]
• Закон за развитие на родната промишленост^[13]
• Закон за градското право (данък „октроа“)^[14]
• Закон за държавния печат^[15]
• Закон за бирниците по събиране на преките данъци
• Закон за изменение на Конституцията^[16]
• Закон за избиране на представителите във Великото народно събрание и в ОНС^[17]
• Закон за железния път Свищов-София^[18]
• Закон за замяната на десятъка с паричен данък^[19]
• Закон за горите^[20]
• Закон за общините и градското управление^[21]
• Закон за черкезките и татарските земи^[22]
• Закон за престъпните деяния срещу особата на Негово Величество Княза^[23]

Разпускане

Причините за разпускането му са постигнатото споразумение между консерваторите и част от либералите за преодоляване на политическата криза, възстановяване на Търновската конституция и формиране на коалиционен кабинет. Изработен е проект за промяна на конституцията в консервативен дух, предвиждащ разширяване на правата на княза в управлението, имуществен и образователен ценз на избирателите, двукамерен парламент и други.

Бележки

1. Официален сайт на НС
2. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 124/30.10.1882
3. Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 428 – 429 ISBN 954-528-790-X
4. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 от 15 февруари 1883 г.
5. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 24 от 3 март 1883 г.
6. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 от 15 февруари 1883 г.
7. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 от 15 февруари 1883 г.
8. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 от 15 февруари 1883 г.
9. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 106 от 4 октомври 1883 г.
10. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 136 от 17 декември 1883 г.
11. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 136 от 17 декември 1883 г.
12. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 137 от 20 декември 1883 г.
13. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 138 от 22 декември 1883 г.
14. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 140 от 29 декември 1883 г.
15. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 141 от 31 декември 1883 г.
16. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 133 от 10 декември 1883 г.
17. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 136 от 20 декември 1883 г.
18. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16 от 18 февруари 1884 г.
19. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 5 януари 1884 г.
20. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 2 от 10 януари 1884 г.
21. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 2 от 10 януари 1884 г.
22. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 от 23 февруари 1884 г.
23. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 41 от 4 май 1884 г.