Янчище

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция, чието гръцко име е Агиос Георгиос, вижте Янчища. За селото в Косово вижте Янчище (община Ораховац).

---

Янчище Јанчиште
— село —
„Свети Теодор Тирон“
Янчище 42.0533, 21.1144
Страна	Северна Македония
Регион	Положки
Община	Йегуновце
Географска област	Долни Полог
Надм. височина	385 m
Население	587 души (2002)
Пощенски код	1215
МПС код	TE
Янчище в Общомедия

Янчище или Янчища (на македонска литературна норма: Јанчиште; на албански: Jançishti, Янчищи) е село в Северна Македония, в община Йегуновце.

География

Селото е разположено в областта Долни Полог на левия бряг на река Вардар.

История

Етимология

Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Янко, хипокористикон от Яне от Йоан.^[1]

В Османската империя

В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от вилаета Калканделен от 18 юли 1628 година Янчище е отбелязано като село с 6 ханета (домакинства).^[2]

В края на XIX век Янчища е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Егуновци има 145 жители българи християни.^[3]

Богородица с Христос, църква „Свети Теодор Тирон“, Янчище, 1896 година. Автор Яков Радев Мажовски от Лазарополе. Размери: 73,5 Х 49 Х 2 см.

В началото на ХХ век цялото село, включително и къщите, е чифлик, собственост на мюсюлмански земевладелци. Михаил Арнаудов пише, че 8 къщи са на Мехмед паша от Тетово, 3 - на Хаджи Рашид паша от Цариград, 3 - на Реджеп паша и синовете му в Тетово, 4 - на Есад паша от Желино, 2 - на Асан паша от Гостивар, 3 - на Руфат ага от Тетово.^[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 208 християнски жители на Янчища са българи екзархисти.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Янчище е село в Шемшевска община и има 40 къщи с 424 жители българи.^[7]

Според преброяването от 2002 година Янчище има 587 жители.^[8]

Националност	Всичко
македонци	544
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	43
бошняци	0
други	0

Личности

Родени в Янчище

• Тодор Василев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[9]
• Спас Йосифов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 1 дебърска дружина^[10]
• Бюмбюл Савев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 9 велешка дружина^[11]
• Симеон (Силян) Стефанов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина^[12]
• Христо Теофилов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина^[13]

Бележки

1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 180.
2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 337 (превод П. Груевски).
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
4. Арнаудов, Михаил. Една научна командировка в Македония, София, 1999, с. 28, 290.
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
7. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 24.
8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 114.
10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 329.
11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 600.
12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 646.
13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 701.