Share to: share facebook share twitter share wa share telegram print page

Ъглен

Ъглен
България
43.2012° с. ш. 24.3149° и. д.
Ъглен
Област Ловеч
43.2012° с. ш. 24.3149° и. д.
Ъглен
Общи данни
Население700 души[1] (15 март 2024 г.)
16 души/km²
Землище43,79 km²
Надм. височина166 m
Пощ. код5791
Тел. код06982
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ85010
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Луковит
Иван Грънчаров
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Ъглен

Красимир Кръстев

(ГЕРБ)
Ъглен в Общомедия

Ъглѐн (стара паралелна форма Аглен) е село в Северна България, област Ловеч, община Луковит.

То е единственото от над 5000 български села, чието име започва с буквата Ъ.

Паметник на 74 руски воини, загинали в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г.
Мостът над река Вит при селото през зимата

География

Селото е разположено по поречието на река Вит. Населението му наброява 779 жители.

Землището е с площ от 43 516 дка и граничи с землищата на град Луковит и селата Бежаново, Драгана, Дерманци, и Ракита. Част от землището на селото (около 12 091 дка) попада в защитена зона Студенец, обявена в „Държавен вестник“, брой 105.

В околността се намират над 20 пещери, а варовиковите скали образуват впечатляващ релеф.

Каньонът между селата Ъглен и Садовец е образец за сурова красота. Дори през лятото, когато брегът на реката е обрасъл в зеленина, скалите, чиято височина на места достига 100 m, придават своеобразна студенина на пейзажа.

Виещата се около селото река Вит предлага на всички запалени риболовци приятен излет и неоспорим улов, най-вече на мряна, скобар и речен кефал.

За благоустройството му допринася фактът, че областните градове Плевен и Ловеч са на 40 km от него, както и близкият град Луковит на 25 km, който осигурява работа на много хора.

История

Има много легенди за създаването на селото. Такава легенда, с най-много привърженици, е описана в книгата „Въртележката“ на Христо Пацов. Според нея днешните жители са се преселили от село Чурек, Новоселско, в „Иглен града голяма“, след като турците са ги гонили. Оттогава се води документацията на селото. Доказателства, намерени в близките пещери, сочат, че тези места са били заселени още от праисторически времена.[източник? (Поискан преди 58 дни)]

През 1933 селото получава одобрение за финасиране от държавния фонд Кооперативни строежи на народни училища.[2]

Население

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 796 100,00
Българи 712 89,44
Турци 11 1,38
Цигани 8 1,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 4 0,50
Неотговорили 61 7,66

Религии

Източноправославни, в селото има църква „Св. Архангел Михаил“ която е построена през 1888.

Към 1893 година в селото са живели 30 помаци.[4]

Забележителности

Културни забележителности
  • Паметник на загиналите в Руско-турската война
  • Паметна плоча в памет на загиналите 74 души от с. Ъглен през 1877 г.
Природни забележителности
  • Дупката – сводеста скала под която минава река Вит, местна забележителност.
  • Червена стена – каньон край селото.
  • Рачков вир – живописен вир край селото.
  • Слончето – скала на брега на р. Вит във формата на слон

Пещери:

  • Очилата (дължина 350 m)
  • Водница (дължина 249 m, дълбочина 28 m)
  • други: Цепката, Прилепната, Кварцовата пещера, Сврачи дупки, Тройката, Селището, Гълъбарника, Узуновската, Виделица, Духлатата пещера, Зиданката, Урсус дупка, Данчова дупка, Печинака, Черната пещера, Големият борсук, Нишана, Дивчовата дупка, Черницата, Къпинака, Убежището, Пясъчната, Свещта 9, Ганчова пропаст, Проходната пропаст.

Редовни събития

Сред редовните събития е панаирът на селото, провеждан в последната събота и неделя на август (на празника на Голяма Богородица по стар стил).

Съборът се провежда на 21 ноември – деня на архангел Михаил по стар стил.

Личности

Вижте също

Източници

  1. www.grao.bg
  2. Източна мисъл - седмичник за просвета, родолюбие и народни правдини / Б. Д. Генчев - Варна / бр. 11, 01 май 1933 / стр.2
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  4. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
  5. Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 1, I, II и III дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. ISBN 954-692-001-0. с. 379, № III.107.26.

Външни препратки

Prefix: a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9

Portal di Ensiklopedia Dunia

Kembali kehalaman sebelumnya