Село Шодековци се намира на 20 км южно от град Велико Търново и е разположено в полите на средния Предбалкан на около 400 м надморска височина в регион централна Стара планина.
През землището на селото тече река Еньовица, която на 6 км след него се влива в река Белица. Тясно асфалтирано шосе свързва селото с главен път Е55. По цялото си продължение шосето лъкатуши покрай река Еньовица, преминава през село Габровци и излиза на разклона на главния път със село Нацовци. На около 1 км южно от образуваното кръстовище се намира легендарният Килифаревски манастир. Главен път Е55 свързва Северна България с Южна България, преминавайки през старопланинския Проход на Републиката.
Точната година на възникване на селото не е известна, но се предполага, че първите заселници се установяват в местността ″Еленското″ в началните години от падането на България под османска власт.
В резултат на своето развитие и разрастване, селото се мести първоначално в местността ″Дядо Колев харман″, а по-късно в местността ″Дядови Славчови″. На тези места и в наши дни могат да бъдат различени основите на някогашните постройки. Последното преместване на селото на сегашния, огрян от слънцето склон, датира от преди около 230 години и може да бъде свързано с последвалото разширяване на правата на християнското население, под натиска на Великите сили в резултат на загубените от Османската империя Руско-турска война от 1768 – 1774 и последвалата Руско-турска война от 1787 – 1792 година.
Село Шодековци е едно от 72-те селца и махали в Килифарската долина, известни като ″Килифарските колиби″. Това е един от районите, в който се е подвизавал прочутият Филип Тотю войвода.
Посветената на небесния архистратиг ″Свети Архангел Михаил″ църква е построена от неизвестен майстор през 1894 година, като средствата, необходими за построяването ѝ, са изцяло от дарения от населението на селото и близките махали. Изграденият от дялан камък храм е с дължина 18 метра, широчина 10 метра и височина 8 метра. Камбанарията е отделно от него и се намира от лявата му страна. Към нея е пристроено малко едностайно жилище с преддверие и огнище в него. По време на църковни празници, огнището се е ползвало за подгряване на вода и за варене на курбани. Жилището е давано на наетия от селото учител.
През годините в църквата са служили следните Свещенослужители: Станчо Попов, Върбан Велков, Ангел Михайлов, Илия Проданов, Петър Томов, Павел Павлов и Тотю Тотев. Тези свещеници са служили и в църквата ″Свети Димитър″ на село Габровци. Село Шодековци е било винаги съставна енория на село Габровци.
Културни и исторически свидетелства
Първото училище в селото е било килийното, което се е намирало в същия двор, в който по-късно е изградена и църквата. След нейното построяване бива преместено и се помещава в преддверието ѝ. През 1908 година отваря вратите си, построеното изцяло със средства на местните жители начално училище ″Св. Кирил и Методий″. Непосредствено след откриването му, намиращото се в църквата килийно училище бива закрито.
Усойната е горски масив в землището на село Шодековци.
В покрайнините на селото река Еньовица прави живописен 3-метров праг, през който водите ѝ падат в недълбок вир и обливат околните скали. Този природен феномен се нарича ″Скока″. Гладките скални плочи под него са чудесно място за отмора и разхлада през горещите летни дни. В реката се ловят мряна, кефал и раци. В по-дълбоките вирове могат да бъдат забелязани и видри.
Заобикалящите селото гори са предимно широколистни с преобладаващи представители на бук, дъб, габър и цер. Иглолистните видове са по-рядко срещани и са в резултат на залесителна дейност, извършена в района в края на 60-те и началото на 70-те години. Крайречните дървета са представени от върбата и ракитата.
Българска книга: Енциклопедия, Ани Гергова – стр.274
Нестихващия огън. История на колибарския Тревненски и Килифаревски предбалкан 1185 – 1876, Иван Марков
Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, Николай Мичев и Петър Коледаров
Централен военен архив – В. Търново ф. 39, оп.1, a.e. 122, л. 64
История на Великотърновската епархия, Асен Петков – Том 2, ч.1, стр.158
Други
Чистият въздух, привлекателната природа, както и непосредствената близост до град Велико Търново са фактори, които още през 70-те години повлияват за създаването и на вилната зона в покрайнините на селото.
