| Чобанкьойска афера |
|
Османски документ за атентата при Чобанкьой и арестите на Курти Матев Гаджиров и Запрян Николов Калайджиев |
| Място | Дедеагачко, Османска империя |
|---|
| Дата | август 1903 година |
|---|
Чобанкьойската афера е провал на ВМОРО в Дедеагачко от август 1903 година.[1]
Предистория
На 5-6 юли 1903 година Родопският конгрес на V Ахъчелебийско-Скечански революционен район на Одринския революционен окръг на ВМОРО приема решение поради етническата структура на местното население, военната подготовка и липсата на оръжие, въстанието в V район да се ограничи главно с провеждане на саботажни акции.
Атентат
Петър Манджуков и Константин Нунков правят неуспешни опити да минират линията Дедеагач-Солун при селата Кръстополе и Габрово, които са близо до изхода на линията от тунелната област.[2] Неуспешни опити за атентати на железопътната линия правят и Марин Чолаков и Тане Николов.[3] Недялко Килев от четата на Марин Чолаков поставя динамит на железопътната линия между Гюмюрджина и Демирбейли, но при оттеглянето си е видян от охраната на линията и динамитът е намерен и прибран от нея.[4]
На 18 август избухва адска машина на железопътната линия Дедеагач-Солун между селата Кьосемеджит (турско) и Чобанкьой (българско).[1] Атентатът е организиран от Килев.[1] и съвпада с датата на обявяването на въстаническите действия в Одринския окръг.[2]
Афера
След атентата турските военни власти предприемат усилени претърсвания в близките български села. Членът на Чобанкьойския революционен комитет Ради Делчев започва да дава сведения на властите и аферата се разраства още повече. Задържани са няколко души от Чобанкьой и съседното българско село Каледжидере. От тези две села аферата се разпростира и към другите български дедеагачки села. В Еникьой са издадени всички организационни членове, но доста се спасяват.[5] Арестуваните около 33 души[6] са изпратени в Одрин за съдене от военен съд.[5]
Арестувани и пострадали при аферата
| Име |
Населено място |
Бележка
|
| Курти (Куртю) Матев |
Чобанкьой[5] |
осъден на смърт чрез обесване като атентатор[7][6]
|
| Запрян Николов |
Чобанкьой[5] |
осъден на смърт чрез обесване като атентатор[7]
|
| Вълко Стойков |
Чобанкьой |
учител,[5][7] осъден на 15 години[6]
|
| Стою Стойков |
Чобанкьой |
брат на Вълко Стойков,[5][7] осъден на 15 години[6]
|
| Киро Пасков |
Чобанкьой[5][7] |
осъден на 15 години[6]
|
| Паско Кирев |
Чобанкьой |
бащата на Киро Пасков, полудял в Одринския затвор,[7][5] осъден на 15 години[6]
|
| Георги Тумбев |
Каледжидере[5] |
осъден на смърт чрез обесване като атентатор[6]
|
| Никола Василев Пехливана |
Каледжидере[5] |
осъден на смърт чрез обесване като атентатор[6]
|
| Димитър Хаджишенков |
Каледжидере[5] |
осъден на 15 години[6]
|
| Яни Кирчев |
Каледжидере |
свещеник,[5] осъден на 15 години[6]
|
| Вълчо Тюркеджиев |
Еникьой[5] |
осъден на 15 години[6]
|
| Ангел Ловчиев |
Еникьой[5] |
осъден на 15 години[6]
|
| Тодор Ушев |
Еникьой[5] |
осъден на 15 години[6]
|
| дядо Георги Делигрудев |
Еникьой[5] |
осъден на 15 години[6]
|
| Димитър Касап Митро |
Еникьой[5] |
осъден на 15 години[6]
|
| Васил Саракинов |
Еникьой |
кмет, самоубил се при арестите[5]
|
| Неколцина селяни |
Еникьой[5] |
осъден на 15 години[6]
|
| Петко Арнаудов |
Дервент |
мъчен, но не издал никого и Дервент се спасява,[5] осъден на 15 години[6]
|
| Христо Митрев Пашанов |
Лъджакьой |
завел четата в Чобанкьой, успял да избяга след ареста в Дервент,[5] осъден на 15 години[6]
|
| Делчо Лякъта |
Доганхисар[8] |
осъден на 15 години[6]
|
| Димитър Стоянов Киречиев |
Манастир |
учител,[8] осъден на 15 години[6]
|
Осъдените на затвор са амнистирани при голямата амнистия от 1904 година. Осъдените на смърт не са екзекутирани и лежат в затвора до 1908 година, когато са освободени след Младотурската революция.[6]
Мнозина от легалните революционни дейци вследствие на аферата бягат или в районната чета или в Свободна България. Така например Вълчо Сариев от Дедеагач е арестуван, но бяга от следствието и се присъединява към районната чета. В четата забягва и Ангел Лавчиев от Дедеагач, както и Георги Калоянов и Коста Бояджиев от Доганхисар.[6]
Бележки
- ↑ а б в Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 78.
- ↑ а б Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 77.
- ↑ Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 79.
- ↑ Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 80.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 82.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 84.
- ↑ а б в г д е Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 199.
- ↑ а б Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 83.
