Според Анастас Разбойников в 1830 и 1878 година Дервент наброява 250 български къщи, в 1912 – 410, а в 1920 – 301.[2] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото има 320 екзархийски български семейства.[3]
Село Дервент е едно от големите български села в Дедеагачко през втората половина на XIX и началото на 20 век. Има 2 църкви: „Свети Харалампи“, построена в 1860 година и „Свети Георги“, построена в 1800 г. И двете съществуват днес, като първата е изцяло подновена, а втората, макар и реставрирана, е запазила стария си вид.
През февруари 1923 година цялото население на селото е интернирано в Ретимно, на остров Крит за 6 месеца. Там работят предимно като хамали.[5] След заточението се завръщат, но по-късно българите от Дервент са изселени. По времето на тези събития 122 души от селото стават жертва на заточението и на принудителните изселвания. В списъка са включени и загинали в национално-освободителните борби през XX век от селото.[6]
↑Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 317.
