Христо Христов (генерал-майор)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Христов.

---

Христо Христов
български генерал
Войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	„Свети Александър“ Военен орден „За храброст“
Образование	Национален военен университет Академия на Генералния щаб
Дата и място на раждане	23 август 1880 г. Елена, Княжество България
Дата и място на смърт	неизв.

Христо Константинов Христов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 1^-ва и 2^-ра бригада от 7^-а пехотна рилска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Христо Христов е роден на 23 август 1880 г. в Елена. През 1902 г. завършва с 23^-ти випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Служи в 7^-и артилерийски полк. През 1905 г. е произведен в чин поручик. През 1907 г. като поручик от 7^-и артилерийски полк е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1910 г. Междувременно през 1909 г. е произведен в чин капитан.^[1]

Служи във Военното училище. На 15 ноември 1914 е произведен в чин майор.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Христов е началник на щаба на 1^-ва бригада от 7^-а пехотна рилска дивизия, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас,^[2] след което по е назначен за началник на щаба на 1^-ва бригада от същата дивизия, за която служба съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Орден „Св. Александър“, IV степен, с мечове в средата,^[3] като междувременно на 30 май 1917 е произведен в чин подполковник.

На 5 август 1920 е произведен в чин полковник. Служи като началник на 3^-та пехотна балканска дивизия и инспектор на пограничната стража. По време на атентата в църквата „Света Неделя“ бива ранен. На 5 юли 1928 е произведен в чин генерал-майор и същата година е уволнен от служба.

Военни звания

• Подпоручик (1902)
• Поручик (1905)
• Капитан (1909)
• Майор (15 ноември 1914)
• Подполковник (30 май 1917)
• Полковник (5 август 1920)
• Генерал-майор (5 юли 1928)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1902)
• Николаевска академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия (1907 – 1910)

Награди

• Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1917)
• Орден „Св. Александър“, IV степен, с мечове в средата (1921)

Бележки

1. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 229. (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 2, 84, 94; ВИ, № 68, 12 юли 1907; № 110, 7 октомври 1910; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 233)
2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 121 – 122
3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 122 – 123

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 7. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 57.