Христо Телятинов

Христо Телятинов
български духовник и учител
Роден	9 март 1849 г. ^(стар стил) Дойран, Османска империя
Починал	1913 г. (63 г.)

Христо Т. Телятинов (името се среща и като Тилятинов) е български възрожденски просветен и църковен деец.

Биография

Телятинов е роден в македонския град Дойран (Поленин) в 1849 година. През 1867 година завършва III клас в гръцката прогимназия в родния си град.^[1] Първоначално става учител, а по-късно е ръкоположен за свещеник. Участва в борбата за самостоятелна българска църква, а след 1871 година и за налагане на екзархията в Дойран и в други македонски епархии. През 60-те и 70-те години е български учител в родния си град и екзархийски архиерейски наместник.^[2] В 1881 година Телятинов е единият от двамата учители на дойранското училище.^[3] През ноември същата година то е затворено, но Телятинов остава в Дойран с екзархийско поръчение да работи за неговото отваряне.^[4] Неговата упоритост се увенчава с успех през 1888 година, когато в града е построена българска църква и е отворено българско училище.^[5] Отец Телятинов оставя следната паметна бележка по този повод:

„

Забележвание за сведение. През 1888 год. вследствие не оставянието на гърцкий владика Йоаким да се служи всенародами на празник „Св. Кирил и Методий“ 11 май, предизвика се да се напусне църквата „Св. пророк Илия” и да се открие Български молебен дом (параклис) с име „Св. Кирил и Методий“ и тъй покупи се здание и първата служба са служи на 24-ти юни 1888 год. Дойран (Поленин) Христо Телятинов[6]

“

През 80-те години е екзархийски свещеник в Кичево, където се опитва да противодейства на пусналата здрави корени в Поречието сръбска пропаганда.^[7] Председател е на Кичевската българска община до август 1892 година, когато предава поста на отец Иван Попкръстев.^[8] Към 1894 година е председател на Кавадарската българска община.^[9] През периода 1898 - 1902 година Телятинов председателства българската църковна община в Петрич, където полага големи усилия за укрепване на екзархийското църковно и училищно дело.

Христо Телятинов умира в 1913 година. Той е баща на революционера Иван Телятинов.

Бележки

1. Църковно-исторически архив. София, 1981. Т. 1, стр.146.
2. Янишлиевъ, Борисъ Н. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (спомени). София, Печатница „Съгласие“, 1934. с. 29.
3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 642.
4. Арсени Костенцев. „Спомени“, Глава 14 „В Солун, Струмица и Емборе“
5. Хаджидинев, Кирил. Дойран. Разцветът и гибелта на един град. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1960. с. 19.
6. Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 302.
7. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 33.
8. Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 127.
9. Лельова, Росица. Българските градски общини в Македония 1878–1903. ИК „Гутенберг“, 2016. ISBN 978-619-176-089-3. с. 102.

?	→	управляващ Поленинската българска епархия (? – ?)	→	?
?	→	председател на Кавадарската българска община (? – 1894)	→	Методий Щерев
?	→	председател на Петричката българска община (1898 – 1902)	→	Александър Захариев