Христо Симеонов

Христо Симеонов
български революционер
Роден	Пловдив, България

Христо Симеонов е български революционер, радовишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Христо Симеонов е роден в град Пловдив. Завършва гимназия в родния си град и влиза във ВМОРО. Действа като войвода в Струмишкия революционен окръг.

През лятото на 1905 година войводата Симеонов се присъединява към четата на Петър Самарджиев и действа с него в Струмишко и Тиквешко и на няколко пъти участва в сблъсъци с османски военни части. Участва в залавянето и обесването на тиквешкия каймакамин албанеца Ибрахим ага.^[1]

След възстановяването на организацията от 1910 година Христо Симеонов е секретар на радовишкия войвода Стамен Темелков, а в края на годината самостоятелен войвода в Радовишко. Симеонов е сред доверените хора на Тодор Александров. Той устройва така наречените Магарешки атентати в Щип, Кочани и Куманово, които са поводът за избухването на Балканската война в 1912 година. Симеонов влиза в Македоно-одринското опълчение и действа с четата си в Радовишко^[2] като част от четата на Тодор Александров.^[3]

След Междусъюзническата война в 1914 година навлиза с чета в Радовишко и в началото на юли разрушава важния железопътен мост на река Водосир между Удово и Демиркапия - първата голяма акция на ВМОРО в окупираната Вардарска Македония.^[4]

След Първата световна война Христо Симеонов отново се включва в дейността на възстановената ВМРО и през 1920 – 1922 година е войвода в Радовишко^[5][6], като Иван Михайлов го нарича

„

енергичен, буден войвода...[7]

“

Чета на Христо Симеонов от 1921 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Христо Симеонов		Пловдивска	войвода
2.	Лазар Кльонков		Щипска	подвойвода
3.	Илия Кацев	Поголево	Радовишка
4.	Методи Христов	Дедино
5.	Христо Филев	Дедино
6.	Коце Манев	Дедино
7.	Андон Христов	Долна Вращица
8.	Мите Янев	Гарван
9.	Георги Софиянкин	Лубница
10.	Стоян Спасев	Конче
11.	Георги Спасев	Конче
12.	Костадин Спасев	Конче
13.	Марко Хаджикамчев	Конче
14.	Спас	Смилянци
15.	Ставруш	Подреш	Радовишка
16.	Тушо Попов	Иново
17.	Димитър Воиславеца	Войслово
18.	Димитър Николов	Скоруша
19.	Ильо Пайтовчето	Загорци
20.	Ильо Томов	Гарван
21.	Паньо Васелков	Загорци		предал се през 1923 - 1924 и убит от Петър Пандов
22.	Петър Пандов	Лубница
23.	Петър Христов	Лубница
24.	Тушо	Дедино
25.	Бекир	Чепели
26.	Аки бей и друг албанец[8]

След 1922 година Симеонов е в Софийския пункт на ВМРО, който набира доброволци и окомплектова заминаващите за Македония чети.^[9]

Бележки

1. Тодоров, Коста. Изповедта на една луда балканска глава, Изток-Запад, София, 2012, стр. 19 – 24.
2. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 614.
4. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133 и 144.
5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 151.
6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 425.
7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 158, 228.
8. Елдъров, Светлозар. Спомени на Петър Пандов за дейността му като четник на ВМРО през 20-те години на XX век // „Македонски преглед“ XXXIX (1). София, МНИ, 2016. с. 109.
9. Биография на сайта на ВМРО-БНД^{[неработеща препратка]}