Харитон Генадиев

Харитон Генадиев
български журналист, лексикограф и преводач
Роден	1861 г. Битоля, Османска империя
Починал	23 април 1914 г. (53 г.) София, Царство България
Семейство
Братя/сестри	Павел Иванов Генадиев Михаил Генадиев
Деца	Иван Генадиев
Харитон Генадиев в Общомедия

Харитон Иванов Генадиев е български журналист, лексикограф и преводач.

Биография

Роден е през 1861 година в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Дядо му е българският митрополит Генадий Велешки (1830-1890), син е на Иван Генадиев Хармосин, а видният политик Никола Генадиев му е брат. През 1876 година семейството му се премества в Пловдив. Генадиев завършва гимназия в Пловдив като частен ученик, а след това галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в османската столица Цариград. Заема различни административни длъжности в Източна Румелия.

По-късно служи в Българската екзархия в Цариград и в 1887 година прави неуспешен опит да основе екзархийски вестник в Цариград в 1887 година.^[1] Връща се в Пловдив, където закупува печатницата на французина Едуард Дионе и от 1888 до 1890 година издава успешното списание за преводни романи и разкази „Зимни нощи“.^[1][2] В 1890 година основава всекидневника „Балканска зора“, първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, на който до 1894 година е главен редактор.^[1]

От 1903 година до 1907 година е началник на отдела по печата на Външното министерство и шеф на Българската телеграфна агенция. От 1912 до 1914 година е секретар на кабинета на цар Фердинанд I.

Портрет на Генадиев

Редакцията на „Балканска зора“: Никола Генадиев, Харитон Генадиев, Иван Стоянович, Владимир Неделев.

Прави много преводи от френски:

• Александър Дюма - баща, „Граф Монте Кристо“, 1889
• Молиер, „Благородникът“, 1890
• Александър Дюма - баща, „Съвестта“, 1893
• Жул Верн, „Капитан Немо или 2000 левги под море“, 1893
• Жул Верн, „Чанселор“, 1895
• Виктор Юго, „Клетниците“, 1897-1898
• Александър Дюма - баща, „Рицарят на червения дом“, 1918
• Жул Верн, „Около месечината“, 1919
• Жул Верн, „Тайнственият остров“, 1921

Харитон Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник.

Умира на 23 април 1914 година в София.^[3][4]

Родословно дърво

Лампо

Димитър Мокрянин (? — 1832)

Генадий Велешки (1800 — 1876)

Иван Генадиев (около 1830 — 1890)

Василикия Генадиева

Ираклий (Райчо) Генадиев (1859 — ?)

Харитон Генадиев (1861 — 1914)

Михаил Генадиев (1863 — 1945)

Никола Генадиев (1868 — 1923)

Павел Генадиев (1873 — 1959)

Невена Кесякова

Екатерина Венедикова (? — 1945)

Йордан Венедиков (1892 — 1919)

Иван Генадиев (1897 — 1941)

Фео Мустакова (1909 — 2011)

Асен Генадиев (1909 — 1987)

Василка Генадиева (1905 — 1973)

Бележки

1. Известният непознат: Иван Стоянович - Аджелето (1862–1947). София, Ciela. ISBN 978-954-28-1091-9. с. 217.
2. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 33.
3. Енциклопедия България. Том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
4. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 135.