„Делнични приказки“, 1928 годинаАвтограф върху „Делнични приказки“, посветен на Александър и Милка Кипрови
Иван Харитонов Генадиев с псевдоними Генадий Дамянич, Ханс и Х. е българскижурналист, сатирик.[1]
Биография
Роден е а 3 октомври 1897 година в Пловдив, Княжество България, в семейството на известния журналист, лексикограф и преводач Харитон Генадиев. В 1916 година завършва гимназия в столицата София и в 1921 година завършва право в Софийския университет. През последните години от живота си работи в Българската телеграфна агенция. Секретар и член е на Управителното тяло на Дружеството на столичните журналисти.[1]
Генадиев отрано се занимава с журналистика. Пише сатирични стихове и фейлетони в списание „Българан“. Публикува и в изданията „Независимост“, „Камбана“, „Свобода“, „Слово“, „Македония“, „Утро“, „Дневник“, „Мир“, „Литературен глас“, „Развигор”, „Сълзи и смях“, „Смях“, „Барабан“, „Маскарад“, „Щурец“, „Щука“, „Хоровод“, „Оса“ и други. Редактира списанията „Българан“ и „Българска свирка“. Автор на голям брой хумористични стихотворения, разкази и фейлетони. В 1921 година Генадиев съставя хумористичния „Сборник „Българан“, в 1928 година издава книгите си „Делнични приказки. Песни и фелейтони“ под псевдонима Генадий Демянич, а в 1930 година – своята хумористична антология „Весели маски“. Редактор е на том стихове на Димитър Подвързачов, както и на книгата на Тома Измирлиев „Хумор и сатира“, издадена в 1940 година.[1]
