Урохидроза (на латински: urohydrosis[1]) е състояние при някои видове птици, при което те дефекират върху люспестите части на крайниците си, като така създават възможност организмът да се охлади. Терминът е въведен от M. P. Kahl през 1963 г.[2] Той се дължи на очевидната му прилика с друг физиологичен процес при организмите – изпотяването. На гръцки език ouron означава урина, а hidrōs е изпотяване.[3]
Урохидрозата е характерна за няколко вида птици, представители на семействата Щъркелови и Американски лешояди (на латински: Cathartidae).[4][5] Птиците дефекират върху своите крайници клоакално съдържание, което представлява смес на урина с фекално съдържание. Терминът се използва в частност и при някои видове тюлени, които уринират върху задните плавници, за да не изсъхнат на слънцето.[6]
Урохидрозата е опасна в случаи на опръстенени птици, при които засъхналото съдържание се натрупва между пръстена и крайника и така може да причини травма.[7]
Източници
↑Elliott, A. Family Ciconiidae (Storks) // Handbook of the Birds of the World. Vol. 1. Lynx Edicions, Barcelona, 1992. с. 441 – 449.
↑Kahl, M.P. Thermoregulation in the Wood Stork, with special reference to the role of the legs // Physiol. Zool. 36. 1963. с. 141 – 151.