Урина

Проба от човешка урина

Урина^[1] (на латински: urina) е отпаден продукт на организма, произвеждан от бъбреците посредством филтрация на кръвта. Известно е още разговорно като пикня^[2] и остарялата дума пикоч^[3]. На османски турски думата چیش‎ (чиш) означава урина, а в съвременния турски çiş (чиш) се използва със значение за детско чишкане или по детски урина.

При клетъчния метаболизъм се образуват множество отпадни продукти, богати на азот и други водоразтворими вещества, които трябва да се отделят от кръвта. През пикочопроводите урината преминава в пикочния мехур, където се задържа до няколко часа. От пикочния мехур урината се изхвърля през уретрата; този процес се нарича уриниране. При повечето животни в урината се съдържат феромони и уринирането на определени места е свързано с маркиране на територията.

Състав

При човека урината се състои от 95% вода. Съдържа и редица органични и неорганични вещества, както следва:

Органични съединения

• Карбамид (20 – 35 g/l)
• Кетонови тела (< 3 g/l)
• Аминокиселини (1 – 3 g/l)
• Креатинин (1 – 1,5 g/l)
• Пикочна киселина (0,3 – 2 g/l)
• Глюкоза (< 0,16 g/l)
• Белтъци (< 0,15 g/l)
• Хипурова киселина (0,15 g/l)
• Креатин (0,05 – 0,1 g/l)

Неорганични съединения

• Катиони:

${\displaystyle {K}^{+}}$ – калиев;

${\displaystyle {N}{a}^{+}}$ – натриев;

${\displaystyle {C}{a}^{2+}}$ – калциев;

${\displaystyle {M}{g}^{2}+}$ – магнезиев;

${\displaystyle {N}{H_{4}}^{+}}$ – амониев

• Аниони

${\displaystyle {C}{l}^{-}}$ – хлориден;

${\displaystyle {S}{O_{4}}^{2-}}$ – сулфатен;

${\displaystyle {H}{P}{O_{4}}^{2-}}$ – хидроген фосфатен

• Други йони (в малки количества)

Източници

1. урина в речник на българския език от ИБЕ към БАН.
2. пикня в речник на българския език от ИБЕ към БАН.
3. пикоч в речник на българския език от ИБЕ към БАН.

Вижте също

• Цистит