Траур (от немски: trauern – оплаквам) е форма на изразяване на скръб и печал от загубата на близък човек, социално бедствие или смъртта на обществено значима фигура.[1]
Народите имат сходни траурни обичаи, например носене на тъмни (или светли) дрехи, рязане на косите, пости, плач, забрана на някои дейности и възхвала на покойника. Траурът има определена продължителност.
Когато траурът е вследствие от лична или семейна трагедия, в християнските страни обикновено се носят черни дрехи, като жените покриват главата си с черен воал или черна забрадка. Смехът се счита за неприличен и обиден, огледалата се покриват с тъмно парче плат, желателно е да не се гледа телевизия и слуша радио. Специални молитви се правят на 3-ия, 9-ия и 40-ия ден и обикновено се яде варено жито. Някои мъже не се бръснат 40 дни.
В дните на национален траур флагът на България се спуска наполовина и се отменят планирани тържества. Когато отмяната на тържествено събитие е невъзможна, то започва с минута мълчание или слово в памет на жертвите.
Национален траур в Русия се обявява от президента на страната при едновременна гибел на 60 и повече души, а в субектите на Руската федерация – от главата на региона при смърт на 10 и повече човека.[2]