Топенето е процес, при който веществото преминава от твърдо в течно агрегатно състояние. Топенето е фазов преход от първи род. То се отнася към физичните свойства на веществото.[1]
Постоянната температура, при която дадено вещество се топи, се нарича температура на топене. Вътрешната му енергия се повишава посредством загряване или промяна на налягането, в резултат на което се повишава температурата докато се достигне точката на топене. При това положение, твърдата и течната фаза са в равновесие и температурата не се променя, докато се разтопи цялото вещество.
Сплавите, както и смесите (твърди разтвори), нямат определена температура на топене, а диапазон от температури, в който може да започне топене. Аморфните тела като правило също нямат фиксирана температура на топене.
Някои вещества при нормално налягане нямат течна фаза, а преминават директно от твърдо в газообразно състояние (сублимация).