Тодор Николов Шишков е български възрожденски учител и просветен деец.
Роден е на 27 май 1833 г. в Търново. През 1840-те години прави един от преписите на „История славянобългарска“. Сътрудничи на периодичните издания „Цариградски вестник“, „Български книжици“, „България“, „Дунавски лебед“, „Време“, „Македония“, „Право“,[1] списание „Читалище“[2] и седмичника „Българска пчела“[3].
По негова инициатива през 1850 година в Стара Загора се отваря първото читалище, което към 1877 година вече разполага с 15 хил. книги и 500 членове и с капитал от 12 хил. гроша.[4]
През 1855 година излиза в негов превод от френски „Малка енциклопедия или първоначални познания за деца“, отпечатана в Цариград в три поредни издания.[1][5] През 1860 г. превежда от гръцки и издава „Първа храна за човешкия ум, школска и домашна книга за децата“.
Заминава за Франция през 1861 година и през 1865 г. завършва „Колеж дьо Франс“ в Сорбоната в Париж, издържан от д-р Петър Берон. По време на следването си слуша лекции при известните публицисти Емил дьо Жирарден и Едуар Рьоне дьо Лабуле, юрист и политик. От 1871 до 1873 г. е назначен в Цариград, а после – в Сливен, след което отново учителства в Търново.
Директор на Варненската държавна мъжка гимназия “Фердинанд I” (1880).[6]
Умира на 15 юни 1896 г. в гр. Варна.
Автор е на множество учебници:
Превежда и издава художествени книги, сред които:
Автор е на комедията „Не-ще-може! (или Глезен Мирчо)“, издадена през 1873 г. в Цариград.